Крайната бедност и социална изолация, с които се характеризират някои общности в страната, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии. Това пише в проекта на Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма до 2025 г., който може да се види в портала за обществени обсъждания на Министерски съвет.
Проектът уточнява, че заради участието на България в международната антитерористична коалиция, страната ни е потенциална мишена на терористи. В документа пише още, че вероятността страната ни да бъде обект на терористични атаки е по-висока от тази преди атентата на летището в Сарафово на 18 юли 2012 година.
"Съществуват отделни признаци на поляризация и противопоставяне на етно-религиозен признак. Неравностойното икономическо положение на определени обществени групи създават среда за разпространение на радикална идеология”, се казва в документа. Според него има и риск от провокиране на антиислямски и ксенофобски настроения. Отбелязва се също фактът, че с помощта на интернет гражданите имат достъп до радикална пропаганда.
Риск представляват и българските граждани, които са обучавани в чуждестранни религиозни центрове, където се проповядва екстремистка идеология.
От работната версия на стратегията се разбира, че за правителството наличието на такива радикализирани българи е факт и съществува опасност при завръщането им у нас те да се ангажират в пропагандна дейност или опити за реализиране на радикални идеи на територията на България.
В стратегията пише още, че има риск представители на български местни общности „дори без самите те да се стремят към участие в бойни/терористични действия в Сирия или Ирак, да адмирират и подпомагат пътуващите през страната европейски бойци”.
Именно завръщащите се джихадисти и опасността да се слеят с големия бежански поток са традиционен риск, който е намерил място в документа. Обърнато е внимание на риска от съвместни действия на криминални и терористични организации, както и на традиционните затруднения, които имат йерархично организираните служби в ситуациите, които изискват бърза реакция.
Стратегията разчита на разгръщането на мащабни мерки за превенция на радикализацията и тероризма с помощта и на гражданския сектор. Към екстремистките идеи и проявления са причислени и расизмът, ксенофобията и престъпленията от омраза. Документът призовава за активно сътрудничество с Европол, Евроджъст, Европейската комисия, Интерпол и др.
Целта е да се разработи ефективен механизъм за ранно разпознаване на знаците и проявленията на радикализацията и идентифициране на уязвимите индивиди. Същевременно на местно ниво държавните институции, местната власт, служителите „на първа линия” и неправителственият сектор трябва да действат в синхрон.
Мерките предвиждат чрез системата на образованието, възпитанието и спорта да се развива критично мислене и преценка сред младежи и други уязвими групи, както и повишаване на осведомеността за демократични ценности и предлагане на алтернативни ролеви модели. Акцент тук е изготвянето на „адекватни учебни програми”.
На екстремистката пропаганда трябва да се отговори с „контрааргументи и позитивни послания” и пресичане на екстремисткото съдържание в социалните мрежи. Трябва да се насърчава и културният междуетнически и междурелигиозен диалог.
На фона на това, групите, пряко ангажирани с терористична дейност, трябва да бъдат разбивани, а членовете им своевременно да получават обвинения и да бъдат изправяни пред съда. Обектите от критичната инфраструктура пък трябва да бъдат с подобрена защита, а като приоритет е създаването на възможност за наблюдение на потенциални заплахи от тероризъм.
