Въпросът „как си" беше най-неадекватният и омразен въпрос, който получавах през последната една година. Или си замълчавам, но никога не казвам, че съм добре", каза пред БТВ съпругата на убития преди година командос Емил Шарков - Милена.
"Като е минала една година, си давам сметка, че след осъзнаването и след шока аз се чувствам много по-нестабилна и много по-зле отколкото когато ми съобщиха за убийството".
"Емо винаги беше душата на компанията и с чувството си за хумор, с харизмата си и хората са търсили контакт с него. Преди година на последната му среща със съучениците му те не са спрели да се смеят няколко часа. Емо си е с мен, смъртта не може да ни раздели. В момента, в който говоря за него и имам чувството, че ме е прегърнал. Виждам го във всичко хубаво, което ми се е случвало и което продължава да ми се случва и вярвам, че и за напред той ще бъде с нас".
Милена обясни, че неслучайно е избрал датата 13 март, за да се открие паметната плочата на съпругът ѝ в Лясковец. „Миналата година на 13 март стана на 40 години, но не можа да изживее и един ден повече от живота си. Бяхме само сутринта, заедно тръгнахме за работа, той беше дежурен и това беше. Успях само да му честитя, да го целуна. Не съм усетила, че това е раздялата, разделихме се както всеки един ден - с усмивка и с целувка".
„През тази една година не събрах сили, не успях да намеря сили, за да отида там. Сега съм се мобилизирала и Емо заслужава аз да присъствам на церемонията. Не искам нищо да си спестявам от това, което е преживял Емо".
За тази една година от смъртта, никой от ръководството на отряда не е поискал да й обясни в детайли какво се е случило. „Естествено, имахме срещи многократни, но никой не призна вина. Никой няма доблестта да каже, ние извършихме тези грешки, но работим в посока да не се повтарят. Живеят в някакъв свят на непогрешимост. Но всички тези тактики биха могли да се повторят и ми се иска някой на по-горно ниво да вземе мерки".
„За себе си съм видяла, че става въпрос за поредица от пропуски. И грешни стъпки. В някакъв момент даже на хаотичност. Но не съм аз човекът, който ще прави тактиката за следващата акция за съжаление и много се надявам да са си взели бележка".
Колегите на Шарков указват голяма подкрепа на Милена. „Но когато ги попитам те как са, обикновено неглижират състоянието си и не допускат да разбера, но аз съм сигурна, че едва ли са много добре. Ранените момчета са с белезите, които имат, ще им останат. На другите момчета, които са стояли до Емо, белезите им не се виждат за съжаление. На тях също им е много тежко.
Това са момчетата от първите редици, които притежават качества като чест, достойнство и смелост. Тези качества не ги очаквам от никой от ръководителите на отряда. Не съм аз човека, който трябва да прости, нека Господ да им прости".
