Варненският митрополит Кирил, който беше един от кандидатите за патриарх на България, се е удавил. Това съобщи Българското народно радио (БНР). Информацията е потвърдена от лекар от Съдебна медицина.
Все още няма информация и как се е стигнало до трагедията - дали митрополит Кирил се е удавил поради нещастно стечение на обстоятелствата или става въпрос за убийство.
Говорителят на Областната дирекция на МВР - Варна каза пред Агенция "Фокус", че сигнал за случая е подаден тази сутрин. Екип към Областната служба „Пожарна безопасност и защита на населението” е извадил тялото. В момента се извършват процесуално-следствени действия.
Митрополит Кирил стана скандално известен след като се сдоби с автомобил "Линкълн MKZ Хибрид". Самият духовник заяви, че автомобилът е бил доставен специално за него още преди да се появи на пазара в Европа. "Това е кола, в която се вози само президентът на САЩ Обама", каза митрополит Кирил, когато изтече новината за колата.
В началото на тази година, за Йордановден, митрополит Кирил поръси миряните директно от луксозната кола.
Биография
Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (Богомил Петров Ковачев) е роден на 8 юли, 1954 година в село Царев брод, Шуменско. Пето дете на родителите си Петър и Иванка, която след кончината на съпруга си приема монашество с името Ирина, той израства и учи в първопрестолна Плиска и през 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария. След завършването й през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската св. Обител, след което отбива редовната си военна служба и е изпратен да следва в Богословския факултет на Атинския университет. Монашество приема на 21.07.1972 г., като духовен старец му става Браницкият епископ Герасим, ректор на Софийската духовна семинария; за иеродякон ръкоположен на 17.12.1972 г., а за иеромонах - на 14.11.1976 г. от духовния си старец.
В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в сан архимандрит. През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тема "Участието на руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през ХІХ в.", заради което получава научната степен "кандидат на богословието", което днес се равнява на "доктор на богословието". До 1 септември 1986 година е Представител на българската Патриаршия при Московската и Всерусийската Патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянската св. Обител. От декември 1987 г. е назначен за Главен секретар на Св. Синод и на 26 юни 1988 г. е хиротонисан за Стобийски епископ. За Варненски и Преславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. От 1992 г. е член на Намаления състав на Св. Синод, а в периода 1994-2001 г. е Представител на Върховния църковен съвет. Наместник на овдовелия Доростолски и Червенски митрополитски престол от 20.12.1993 г. до 03.04.1994 г. и на овдовелия Неврокопски митрополитски престол от 22.12.1993 г. до 24.04.1994 г.
По Божия милост пет пъти се удостоил да се поклони на Божи Гроб и светите Места, многократно в Св. Гора и други православни светини в света.
Публикувал е много статии и доклади в "Църковен вестник", "Християнска просвета"-Варна, списание "Духовна култура"-София, "Възкресение"-Варна, "Везни"-София, "Журнал Московской патриархии"-Москва и др., участва в богословски научни конференции в София, Варна, Шумен, Киев, Ленинград, Атина, Солун, Назарет, във 2, 3 и 5 Диалог на представители на Православните църкви от Европа с представители на Демократическите партии в Солун, Истанбул, о.Крит и др. През 2003 г. във връзка със 125-годишнината от освобождението на България от турско робство излезе книгата му "Принос на Руската православна църква за освобождението на България от турско робство 1876-1878 г.", съставляваща доклади, изнесени на различни международни и междуцърковни конференции.
По негово предложение, въз основа на дисертацията му в Московската Духовна Академия и издадената книга, към традиционния текст в Св. Литургия на Великия вход: "Блаженнопочившаго Освободителя нашего Императора Александра Николаевича, всех православных вождей и воинов, падших на поли брани" да се добави "вся архиереи, иереи, монахи и монахини и вся православныя християны, подвизавшихся за веру и освобождения нашего", "да помянет Господь Бог во Царствии Своем". Този текст включва преди всичко руски и български духовници и миряни, които без да участват пряко във войната, са допринесли всеки с каквото е могъл за освобождението на България - със събиране на сведения за зверското потушаване на Априлското въстание, за предаването им на западни журналисти и дипломатически представители в Цариград, за разпространяването им сред руския православен народ, за събирането на дарения за пострадалите български семейства, за воюващите руски, сръбски и български дороволци в Сърбия и в последствие за действащата армия по време на войната, за организиране на санитарна помощ, хоспитали в манастири и митрополии, за военното духовенство, което с високо издигнат кръст е водило в победен бой руското воинство и т.н. и т.н.
След кончината на Патриарх Максим, на 10 ноември 2012 с тайно гласуване 7 от 12 присъствали митрополити го избират за Наместник-председател на Българската православна църква до избирането на Патриарх Неофит.
