Само няколко часа престой - това е профилът на идващите в България от Турция бежанци. Максимумът е да останат два-три дни, докато намерят начин да продължат към Западна Европа. Това твърди председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Никола Казаков.
Масовите бягства от бежанските центрове са тенденция от месеци. Данните сочат, че от миналия август до края на януари по този начин са изчезнали 4102 души, а към днешна дата броят им е още по-голям. Само след месец, с идването на пролетта, се очаква засилване на бежанския поток.
От агенцията и МВР описват масова практика у нас - нелегално влезлите в България чужденци биват регистрирани, когато бъдат заловени. След това те заявяват, че искат да кандидатстват за статут и закрила. Полицаите ги карат в София в някой от центровете на ДАБ. Оттам обаче те изчезват често още същия ден, преди да са регистрирани отново и да им бъде открита процедура по даване на бежански статут, пише в. "Сега". Казаков казва, че МВР е уведомено за всяко бягство.
Припомняме, че на няколко пъти жители на "Овча купел" заплашиха с протест заради трафика на хора. Живущите в софийския квартал разказват как въпреки засиленото полицейско присъствие в квартала коли непрекъснато товарят докараните от страната чужденци и ги откарват в неизвестна посока. Тъй като режимът в центровете е свободен и хората са задължени да се прибират само за нощувка, нищо не ги спира да избягат. И въпреки че статистиката на МВР показва, че броят на заловените по западната граница е дори малко по-висок от тези, които са хванати на турската (от 1 до 11 февруари на турската граница са заловени 742 души, а на изхода към Сърбия - 789 души), трафикът явно е успешен, тъй като бежанските центрове са полупразни.
МВР води избягалите чужденци в графата "самоволно напуснали", която набъбва със стотици всяка седмица. Агенцията за бежанците пък е просто регистратор на бягствата. "Производството по предоставяне на международна закрила често не достига до етапа, в който молбата се разглежда по същество, тъй като производството се прекратява поради самоволното напускане на центъра и невъзможността да бъде проведено интервю с кандидатите", казват от ДАБ.
Източници от МВР обясниха пред "Сега", че чужденците се регистрират още при влизането им в България. В центровете край границата им се снемат пръстови отпечатъци и всички попадат в общоевропейска база данни. Така, ако човек, влязъл в ЕС за първи път на наша територия, бъде заловен в друга страна, тя има право да го върне. Тези случаи обаче са редки, а и наскоро германски съд излезе с решение, че бежанци не бива да бъдат връщани у нас, защото тук са застрашени да останат на улицата и на практика са без медицинско обслужване. Ако пък избягалият е получил статут у нас, тогава подлежи само на административно наказание в чужбина. Практиката на съдилищата в граничните райони показва, че арестуваните бързо признават вината си и сключват споразумения с прокуратурата. Затова присъдите за незаконно преминаване на границата са условни. По същия начин се действа и когато се съдят каналджии, стига това да е първото им регистрирано провинение.
Профилът на влизащите у нас чужденци се променя, сочи статистиката на МВР. На първо място по брой вече не са сирийците, както в началото на бежанската криза, а иракчаните. За периода 1-11 февруари у нас са влезли 529 граждани на Ирак и едва 160 сирийци. Иракчаните вече са 60% от общия брой. На трето място са афганистанците - 146 души. Към края на януари в София има само едно дете бежанец, което ходи на училище, сочат данните на ДАБ. То е дошло с баща си от Афганистан. Извън това няма и сериозни усилия от страна на държавата хората, които все пак остават у нас, да се интегрират.
