Сексуалното насилие може да бъде под много различни форми. То може да бъде директно физическо насилие с директен контакт с използването на сила и възпиране на децата да не могат да се противопоставят. Това каза д-р Джейн Муита от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) в България, която взе участие в дискусия на тема „Ролята на медиите за предотвратяване на сексуална злоупотреба с деца”, предаде БГНЕС.
"Има и много по-меки и недиректни форми на насилие. За много хора сексуалното насилието означава изнасилване, но това не е единствената форма на насилие. По-скритите форми също остават много сериозни последствия върху психиката и бъдещото развитие на детето. Някои от тези недиректни форми на насилие могат да включват досег до сексуални изображения или език, който е със сексуално съдържание", обобщи д-р Муита данните в световен мащаб.
Тя изнесе стряскащата статистика, че в 9 от 10 сигнала за насилиe става дума за сексуален тормоз над дете от познат и уточни, че няма точна статистика на броя на хората, преживели насилие, защото пострадалите много трудно говорят за него и често след дълъг период от време споделят за случилото се.
"Това означава почти 100%. Ето защо трябва да противодействието на този проблем. Насилието в такъв мащаб обхваща не само момичетата, но и момчетата. За да се справим с проблема трябва да обхванем най-уязвимата група, която включва подрастващите на възраст от 10 до 19 г. Най-тежкото е, че насилниците не са непознати, а са родители, близки или близки на семейството или някой, който е част от разширения семеен кръг", заяви тя.
Затова според нея журналистите трябва да действат с отговорност при отразяването и предаването на информация за деца, пострадали от сексуално насилие и да бъдат хуманни при показването на такива случаи. Най-важното обаче е в такива истории да не търсят сензацията, а да информират и посочват към кого да се обърнат за помощ, пострадалите.
Ивайло Спасов от „Уницеф“ заяви, че темата за сексуалното насилие все още се приема като тема табу, но именно тук е ролята на журналистите – да премахнат тази стигма и да говорят за проблема като по този начин ще информират обществеността и ще предпазят хората от посегателства над тях.
Детският психоаналитик Весела Банова обясни, че най-честата последица от насилието при подрастващите е нарушената връзка на детето с неговото тяло.
"Вследствие на травмата те не поддържат добре личната си хигиена. Техният успех в училище пада, защото в главата им непрекъснато се превърта случилото се с тях. Често околните казват, че тези деца не могат да се концентрират без да търсят причината за това“, уточни терапевтичният директор на Сдружение „Дете и пространство" Весела Банова. Тя подчерта, че детето може да се травмира и в случай, че бъде свидетел на такова нещо като в този случай последиците за него може да са още по-сериозни.
"Във времето на технологиите за мен е неразбираемо и недопустимо деца да снимат половите органи на своето приятелче и да го изнудват, че ако не им даде нещо, ще го пуснат в интернет. Затова трябва да говорим и да научим децата си, че тялото е тяхно и то е неприкосновено. Тогава може да очакваме, че то ще зачете чуждото тяло и няма да иска да го снима", подчерта още тя.
Терапевтът обясни, че най-често обект на сексуална експлоатация стават освен децата, които нямат богат житейски опит, и хората с психични проблеми.
По време на форума Катя Кръстанова от „Анимус“ разказа за „Зона ЗаКрила“, която се предлага от тях. "Тази услуга има за цел по холистичен път да помогне на децата, без да се фокусира върху случилото се. За разлика от другите услуги, които се предлагат от ДАЗД и социалните структури тази няма краен срок и специалисти работят с детето и родителите му докато имат нужда от подкрепа", каза Кръстанова и добави, че най-често децата биват привлечени към сексуално насилие чрез принуда или съблазън.
Тя подчерта още, че когато медиите отразяват случай на сексуално насилие трябва да се стараят да не огласят данни за постарадалия, защото могат да спомогнат да бъде разпознат от близки, съседи, съученици, а от друга страна може да възпрепятстват разследването, както и работата на съда и да попречат за овъзмездяването на потърпевшия.
От Държавната агенция за закрила на детето заявиха, че за последните 5 години са съставили 223 акта за установяване на административни нарушения като ¼ от тях са свързани с разгласяне на сведения и данни за деца без да имат разрешение от техните родители, както и от самото дете когато то е на 14 години.
"Другата норма която често се нарушава, е свързана с неспазването на задължението за съдействие. Нашето законодателство задължава, че когато на някой му стане известно, че дете се нуждае от закрила той трябва да информира един от трите органа – Дирекция за социално подпомагане, ДАЗД, МВР. Глобата за задължението за съдействие глобата започва от 1000 лв., а за разгласяване на сведения и данни за дете санкцията е от 1000 лв. нагоре, а за юридическо лице глобата е от 3000 лв. нагоре“, заяви Камелия Николова, директор на Главна дирекция „Контрол по правата на детето“ в ДАЗД и добави, че тези средства отиват във фонда за лечение на деца.
Форумът се организира от Държавната агенция за закрила на детето съвместно с Детския фонд на ООН - "Уницеф" България, Асоциацията на европейските журналисти и Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски", в навечерието Европейският ден за предотвратяване на сексуалната злоупотреба с деца, който се отбелязва на 18 ноември.
