Съдебната власт се управлява от юристи, завършили ограничен кръг университети. Макар най-престижният университет в юридическото образование - Софийският - логично да "произвежда" най-много съдии и прокурори, то напълно необяснимо на следващите места се нареждат Бургаският свободен университет и проверяваният от прокуратурата Югозападен университет, които са с доста по-слаби показатели за качество. Това показва ново изследване и доклад на Института за пазарна икономика "Юридическото образование и кадровата политика в правосъдието: анализ на образователните тенденции сред ръководните кадри".
Изследването проследява къде са завършили ръководните кадри в съдебната власт. За целта са използвани регистри и бази данни на официални институции за всички председатели на съдилища и административни ръководители на прокуратури към 2024 г., както и за членовете на осмия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) и третия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Данните са съпоставени с резултатите от рейтинговата система на висшите училища в България, по-специално за 9-те висши училища, които предлагат обучение по право.
Още: Държавната администрация е загубила дела за над 230 млн. лв.
Какви са изводите и кои са на дъното?
Част от основните изводи на изследователите показват липса на плурализъм и реална конкуренция, основана на образователните резултати и качеството на обучението, и говори за непропорционално голямо влияние на някои юридически факултети. Освен това се разкрива липсата на прозрачност и обективност на назначенията на магистрати на ръководни длъжности и са налични съмнения за наличието на неформални мрежи и зависимости, които влияят на качеството и независимостта на правосъдието, и, в крайна сметка, на общественото доверие в него.
Снимка: iStock
Необяснима остава значителната тежест на юридическите факултети на двата университета в Бургас и Благоевград, поради следните причини:
- Бургаският свободен университет (БСУ) има доминация сред председателите на съдилища и във ВСС, особено като се има предвид, че според рейтинговата система сред възпитаниците му се отчита най-висока безработица, ползва се с незавиден престиж, последен е в институционалната акредитация и е класиран на шесто място по реализация по специалността;
- Югозападният университет (ЮЗУ), който заема трето място сред председателите на съдилища и второ сред ръководителите на прокуратури, но е на предпоследно място по показателя "Приложение на придобитото образование по право и реализация по призвание" в рейтинговата система, нарежда се сред факултетите с висока безработица (след БСУ и Русенския университет) и се отличава с нисък престиж.
Миналата година именно той се оказа в центъра на скандали, включващи фалшиви дипломи и манипулирани изпити, което поставя под въпрос надеждността на образованието във висшето училище, отчита анализът. Факултетът става притегателно място за хора, които не търсят знания и високо качество на юридическото образование, а по-скоро бърз и облекчен достъп до диплома, която да им осигури възможност да заемат определени длъжности, смятат от ИПИ.
Няма приемливо обяснение и за озадачаващо непропорционалното влияние на възпитаници на Академията на МВР. От около три десетилетия Академията не предлага юридическо образование, но въпреки това възпитаниците ѝ имат впечатляващо присъствие във ВСС и сред ръководителите на прокуратури.
Снимка: БГНЕС
В същото време буди недоумение почти незабележимото присъствие на възпитаници на УНСС. Въпреки че Юридическият факултет на това висше училище неизменно да заема 2-ро място в рейтинга през последните 12 години, той няма нито един представител във ВСС и ИВСС, а делът на възпитаниците му сред ръководните кадри в съдилищата и прокуратурата е незначителен.
Още: Кой диагностицира дали съдиите не са луди? Говори д-р Пламен Димитров (ВИДЕО)
Озадачаващо е и защо юридическият факултет на Нов български университет, който според рейтинга е с най-ниска безработица и се нарежда на второ място по престиж сред студентите и работодателите, изобщо не е представен сред председателите на съдилища и присъства ограничено сред другите изследвани групи. Макар през годините юридическите факултети на други университети (Нов български университет, Пловдивски университет, Великотърновски университет) да имат идентични или сходни точки с ЮЗУ, присъствието на техни възпитаници сред ръководителите на прокуратури е минимално.
И отличниците от Алма матер
Очаквано Юридическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ има ясно изразена доминация – неговите възпитаници са с най-голям дял сред всички изследвани групи ръководни кадри. Това е до голяма степен очаквано, отчитайки историческата роля на СУ като традиционно водещо, най-старо и престижно висше училище в юридическо образование, както и резултатите от рейтинга, в който е дългогодишен лидер. СУ е бил и единственият избор за юристи до края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век.
Анализът показва още, че Юридическият факултет на най-старото висше учебно заведение има ясно изразена доминация - неговите възпитаници са с най-голям дял сред всички изследвани групи ръководни кадри. "Това е до голяма степен очаквано, отчитайки историческата роля на СУ като традиционно водещо, най-старо и престижно висше училище в юридическо образование, както и резултатите от рейтинга, в който е дългогодишен лидер. СУ е бил и единственият избор за юристи до края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век", посочват от ИПИ.
Още: Юристите на СУ са първи в Европа и трети в света в международните състезания по право (СНИМКА)
Снимка: БГНЕС
Препоръките
От Института смятат, че сегашното положение създава редица рискове:
- от формиране и насърчаване на зависими кадри, които могат да компрометират независимостта на съдебната власт и нейната способност да устоява на външен натиск;
- от капсулиране на съдебната власт, при което културата на лоялност и мрежите от зависимости водят до закостенялост и неспособност за реформа;
- от подкопаване на доверието в качеството на юридическото образование и безпристрастността в работата на органите на съдебната власт' и в крайна сметка от спиране на нужните реформи.
Затова според тях е повече от очевидна необходимостта да се въведат промени за качествено оценяване и акредитиране на висшите училищa по специалност "Право", както и за гарантиране на задълбочена и всеобхватна програмна и институционална акредитация, осигуряваща високо ниво на учебните програми, прозрачност в оценяването на студентите и подготовката на кадри, способни да отговорят на изискванията на различните юридически професии.
Снимка: БГНЕС
"Следва да се утвърдят механизмите за контрол и отчетност на университетите, така че да се избегнат практики като фалшиви дипломи, манипулирани изпити и други нарушения, които компрометират качеството на образованието и доверието в институциите", е една от препоръките.
Още: Румен Радев: Правовата държава е немислима без хора, готови да създават условия за свободно развитие
От ИПИ смятат, че трябва да се обърне внимание на начина, по който ВСС и отделните колегии извършват подбора и атестациите на съдии, прокурори и следователи и как провеждат избори за председатели и административни ръководители, така че процедурите да бъдат прозрачни и обективни, както и на това как се регулира съотношението между броя на юридическите факултети и потребностите на пазара на труда, така че да се избегне свръхпредлагане на нискоквалифицирани кадри, което води до обезценяване на професията и спад в качеството на юридическото образование.
Източник: ИПИ
