Улицата дебне - 2

Наскоро написах за Улицата следното:

Още: Кризата с тока продължава: 30-метрови дървета са повлекли електропроводи в Стара планина

Още: Близо 3 милиона лева достигнаха даренията след благотворителния концерт за „Българската Коледа"

         „Привидно тя си свърши работата и се оттегли в гората на близките спомени. Но само привидно. Улицата е зад ъгъла и дебне. Диша тежко, не защото е преяла, напротив, подута е от камъни, бутилки и няколко домата за цвят. Диша недоволно, винаги са я лъгали и уж знае това, а отново я излъгаха; ядосва се най-вече на себе си, което прави гневът й невидим, но зловещ. Улицата вдишва, но не издишва, издишването й ще бъде изведнъж.”

         В това първо парче за Улицата имах предвид протестите от февруари-март тази година. Същите, които детронираха правителството на одиозната мутро-полицейска камарила ГЕРБ.

         Същото парче обаче беше предназначено за следващите управляващи. Става дума за кабинета Орешарски. За съжаление обаче новите властимащи не обичат да четат, не искат да се учат и не са забравили нищо старо.

Още: Без ток: Боровец и други населени места в страната ще са без електричество заради обилния снеговалеж

Още: Откриват сезона на Витоша в усложнена зимна обстановка

         Защото това, което се случи пред очите ни,

бе пълен абсурд.

         Назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС бe шокиращо по няколко причини. Тази персона преди години беше лично уволнявана от Сергей Станишев, едва ли без причина. Повторното му публично пласиране/оттеглянето му не оневинява никого/ навярно бе свързано с неясни договорки, дори натиск. Правителството и неговите ментори добре знаят кой е Пеевски, наясно са с биографията и профила му. Ако пък не са, пропускът им е недопустим, а липсата на публично обсъждане на кандидатурата в парламента бе съзнателен и твърде обиден ход: за президента, опозицията и за всички нас – Улицата.

Накрая – няколко думи за физиогномичната прилика между хората и животните. Според научните изследвания и теории в тази посока, приликите между даден  индивид и определено животно в голяма степен характеризират и са определящи за поведението на индивида. Спомнете си на кое животно бе оприличен Делян Пеевски и този образ обиколи Фейсбук, беше на десетки плакати сред протестиращите на площада вечерта на 14 юни.

Още: Най-важните новини за деня: 25 декември 2024 г.

Още: Здравка Евтимова: 2024-та беше борба да запазим здрав духовния си гръбнак (ВИДЕО)

Ето мнението на учените:

„ Този тип хора се счита за едни от най-ненавистните. Белязаните от този тип имат дебело лице, месести и извити устни, големите уши тук се явяват като признак на вулгарност. Челото е малко и стеснено на горната част. Очите са близо до носа, погледът е отблъскващ. Шията е къса и месеста. В движенията и жестовете има нещо низко.”

Разбираемо е негодуванието в обществото срещу номинацията и назначаването на този човек на един от най-важните постове в държавата. Разбираема е и разразилата се срещу правителството буря на протести.

Най-интересното в случая обаче не бе наглото и безпардонно гласуване  в парламента в рамките на петнайсет минути. Нито интригата с лошо изиграния театър за постигане на нужния кворум, в него участваха както АТАКА, така и ГЕРБ – самият Борисов странно не гласува срещу номинацията на Делян Пеевски. А може би реакцията на Борисов, Цветанов и тяхната охранителна партия  ГЕРБ не бе никак случайна – скандалният избор бе добре дошъл за тях.

Въпросът на въпросите обаче е:

Защо беше избран този човек на този пост?

Обяснението има различни жанрове. Първият и най-простият е приказният – огромният, свиреп глиган трябваше да пребори застаряващия лъв с играещо кръвно налягане и следващата го по петите бързонога и най-вече креслива хиена; да промени статуквото в политическата джунгла. Спомнете си светкавичните сигнали на Борисов и Цветанов, че Пеевски готви за тях бърза саморазправа – арести, натиск и едва ли не убийство.

Следващият жанр е криминалният екшън. Според него задачата на новия шеф на ДАНС бе да подсигури пренасочване на контрабандните канали в ръцете на новите видими политически властелини и техните по-малко видими ментори. В същия жанр е и запазване парите на държавните предприятия в банката, ръководена от Цветан Василев.

Другият публично оповестен жанр  с международно участие е политически трилър и в него става дума за промяна на политическата ни преориентация в няколко посоки едновременно – към Русия, Турция и Близкия Изток.

Във всичко, казано по-горе, очевидно има истина.

Ето защо Улицата изпусна въздуха си на 14 юни.

Нейното вдишване трая по-малко от три месеца. Навярно затова и издишването й не бе така масово както през зимата. Но вече започна. И ще продължи.

Днес Улицата явно си е взела урок от зимата. Очевидно радикалната й намеса през февруари-март  и предсрочните избори не доведоха до очаквания резултат. Нейният глас остана без представителство в новото Народно събрание, а енергията й бе употребена от кукловодите, скрити зад сегашните партии в парламента. Същите се готвят отново да го направят. Разчитат неорганизираността на протестиращите и противоречията между истинските десни партии.

Този път обаче ще останат изненадани. Протестиращите са други, различни от онези през зимата, голяма част от тях са познати, но свежи лица от България на гражданите, ДСБ и СДС. Опитите на активисти на ГЕРБ и техните марионетки ВМРО, РЗС и „Гражданска лига на България” на Гамизов да яхнат протеста трябва да бъдат пресечени.

Защото на Улицата не можеш да се скриеш, ясно се вижда кой кой е и за какво е дошъл. Защото Улицата има свойството да изглажда противоречията от партийните централи, личните недоразумения и амбиции. На Улицата всички са равни и гледат в една посока, разговарят помежду си, кроят общи планове. 

Какъвто и да е резултатът от протестите, те вече отбелязаха успех.

Представителите на истинските десни партии  се обединяват.

И скоро ще бъдат готови за битка. За да помогнат на страната  да се измъкне от подземието, където властват чудовищата на Прехода – БСП на Първанов и Станишeв и ДПС на Доган и Пеевски. И най-голямото от тях – ГЕРБ на Борисов и Цветанов.

Докато не се случи това, ще продължаваме да живеем в животинската ферма на Оруел. И пред смаяните ни очи ще се сменят единствено гастролиращите на политическата сцена животни.

А ние ще продължаваме да грухтим до затъпяване: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.”

Автор: Калин Илиев