През последните няколко дни ситуацията около Сирия рязко се влоши. Съдейки по всичко, западните страни вече изчерпаха своя лимит за дипломатически реверанси. Ще последват ли въздушни удари?
Анализаторите се надпреварват да правят догадки за това кога ще започне пълномащабна война срещу Сирия – по време на Европейското първенство по футбол или по време на Олимпиадата в Лондон? Незнайно защо, мнозина са уверени, че военната операция задължително ще съвпадане с голямо спортно събитие. Възможно е да се прави аналогия с началото на грузинското нахлуване в Южна Осетия по време на Олимпиадата в Китай, когато вниманието на всички световни средства за масова информация бе насочено към събитията на спортните арени. Западняците може и да не чуят от рева на спортните трибуни, че някъде в Близкия изток вече ръмжат двигателите на бомбардировачите.
Всички признаци за предстояща военна операция са налице. Наскоро имаше провокация с избиването на мирно население, която много напомня на знаменития Глайвицки инцидент на германско-полската граница през 1939 година, станал повод за началото на Втората световна война. Западните медии отчаяно се опитват да всеят „антиасадовска истерия”, а в цяла Европа експулсират сирийски дипломати, като към кампанията се присъедини дори такъв „могъщ играч” на международната сцена, като България.
Малцина се вълнуват от това какво ще започне в региона след нахлуването на „силите на доброто”. Любопитно е, че известно приличие спазва единствено Израел, който прекрасно знае до какво ще доведе началото на мащабни боеве в региона. Но тези, които са режисирали ситуацията в Сирия не се интересуват от израелското мнение. Русия, която се оказа почти сама в стремежа си да запази мира в Близкия изток, вече няма нито средства, нито възможности за това.
„От гледна точка на Запада има два пътя за разрешаване на сирийския проблем. Първият вариант е да се вземе решение от Съвета за сигурност на ООН, както в случая с Либия, а след това НАТО да атакува и да разбие на пух и прах всички „кучета на Асад”. Втората възможност, за която в момента не се говори, е да се повтори историята с бивша Югославия. Тогава нямаше решение на Съвета за сигурност на ООН, но имаше удар. Ако операцията срещу Сирия започне без решение на Съвета за сигурност, то Русия няма да може да направи нищо. Първоначално все още мнението на Москва се слушаше, но днес западните страни вече смятат, че Русия просто печели време и дава възможност на Асад жестоко да се разправи със своята опозиция”, посочва заместник-директорът на Института за САЩ и Канада в Руската академия на науките (РАН) Виктор Кременюк.
Труд (Русия)
