130 000 са заетите в охранителния бизнес в България, показват данни на индустриален клъстер “Сигурност”. Броят им е 4 пъти повече от армията, която наброява около 30 000 души.
Хората от охранителния бизнес работят в 2867 фирми, които имат лиценз, става ясно от регистъра на дружествата, който заработи официално в началото на тази година. Изготвен е от клъстера, а списъците с дружествата могат да бъдат открити в сайта на групата.
Това е първият клъстер в сектора на частните услуги за сигурност в Европа. Създаден е на 3 февруари 2015 г., разказа пред “24 часа” Татяна Иванова, изпълнителен директор на организацията.
1000 от дружествата имат национален лиценз, а останалите 1867 притежават регионални. 304 са фирмите, които имат право да извършват лична охрана на физически лица. 1816 са дружествата, които могат да пазят имуществото на физически или юридически лица, за сигурността на мероприятия се грижат 232 фирми. Ценни пратки и товари пазят 265, да охраняват сами фирменото имущество право имат 762 дружества.
Най-много лицензирани фирми за охрана има в София - 1076, на второ място е Пловдив с 209. Звената за сигурност във Варна са 172, в Бургас - 97 фирми. Сред градовете с по-голям брой фирми за сигурност са Плевен със 74 и Перник с 53.
В създадения от клъстер “Сигурност” няма подробна информация като броя на охранителите и охраняваните обекти, за ползваните средства като оръжие, автомобили и други. Тези данни, според изискването в закона, трябва да присъстват в регистъра за лицензите на МВР. Там обаче има единствено списък с фирми и лицензи.
През лятото на миналата година зам.главният прокурор Ася Петрова огласи резултати от проверка на частната охранителна дейност. Тогава тя отбеляза, че “основният проблем е липсата на общ регистър на фирмите и тяхната дейност в МВР”.
“Този регистър е трябвало да заработи преди 12 години, когато влиза в сила Законът за частната охранителна дейност. Това на практика означава, че полицията, като част от изпълнителната власт, сама нарушава законите на страната. Не се изключва вероятността това да се прави умишлено, за да не се види коя фирма на кого точно е, какви обекти пази, какви гардове е наела и с какво оръжие разполага”, обясни прокурор Петрова.
Татяна Иванова обясни, че идеята на регистъра, направен от клъстера, е да внесе прозрачност в сектора. На европейско ниво било препоръчано той да се дефинира и да бъде обхванат от статистиката.
“Като се каже охранител, се разбира пазач или мутра, всъщност не е така. Хората в сектора вършат много отговорна работа Не работят само за бизнеса, а и за гражданите. Малко е да се каже, че рискуват живота си”, казва Иванова. Освен това регистърът ще помага и при административната работа, на гражданите и на бизнеса. Освен списък с лицензираните фирми клъстерът е описал и всички, които са с отнет, анулиран или прекратен лиценз.
“Случва се да има злоупотреби. Да се види, че една фирма е с отнет лиценз, може да е полезен инструмент. Агенцията за обществени поръчки или възложителите например могат да се ориентират”, казва директорът на клъстера. Ние сме елемент от националната стратегия за сигурност, естествен партньор сме, не подчинен на МВР, смята Иванова.
