"Подозрението е един от най-характерните белези на съвременния български характер". Думите са на писателя, журналист и дисидент Георги Марков (1929-1978), от чието рождение днес се навършват 95 години.
По темата за подозрението той разсъждава в есе, прочетено по "Дойче веле" през 70-те години на ХХ в. То е публикувано в сборника "До моя съвременник" (2015).
"Подозрението се е превърнало в неделим спътник на всичките ни мисли и чувства", смята Георги Марков. Според него подозрението е един от най-ужасните и мъчителни елементи на "нашето съвременно, българско общуване". "Не познавам човек в България, дори най-благородните и най-честни личности, срещу които да не е хвърляно подозрение, че те не са това, за което се представят, че зад цялото им поведение стои нечиста цел. Разбира се, цялата тази атмосфера на взаимно и всеобщо подозрение, на предчувствие и очакване на внезапни тайни врагове, е изключителна рожба на комунистическата действителност и на невероятно низкото нравствено падение, последвало девети септември 1944 година", посочва писателят и журналист.
Още: Проф. Келбечева: Нито един съветски паметник не трябва да остане в България
От инженер до писател
Снимка: Георги Марков писател/Facebook
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в село Княжево, днешен квартал на София. Завършва Първа мъжка гимназия в столицата, след което до 1950 г. следва химия във Висшето техническо училище в Русе. След закриването на факултета се дипломира през 1951 г. като инженер-металург в Държавната политехника "Й. В. Сталин" в София.
Работи като инженер-технолог във фабриките "Победа" и "Стинд", преподава в Техникума по керамика и стъкло в София. Още в студентските си години заболява от белодробна туберкулоза и през 1958 г. е пенсиониран по болест. Продължава да се издържа от писателски хонорари.
Творчеството на Георги Марков
За литературен дебют на Георги Марков се приема разказът му "Рекордьорът на уиски", поместен във в. "Народна войска" на 7 юли 1951 г. Георги Марков е автор още на "Цезиева нощ" (1957), научно-фантастичния роман "Победителите на Аякс" (1959), сборниците с разкази и новели "Анкета" и "Между деня и нощта", романът "Мъже" (1962), "Портретът на моя двойник" (1966), "Жените на Варшава" (1968) и др. От 1963 до 1969 г. написва и девет пиеси, поставени в български театри.
В началото на 60-те години той започва работа в издателство "Народна младеж", а от 1969 г. е завеждащ научно-популярния му отдел.
Смята се, че първият му явен сблъсък с властта е заради романа "Покривът" (1962), който е спрян и публикуван години след смяната на политическата система, през 2007 г. През 1967 г. от репертоара на Театъра на народната армия е свалена пиесата "Да се провреш под дъгата", а две години по-късно са спрени пиесите "Аз бях той" и "Комунисти".
Паметникът на Георги Марков, снимка: Георги Марков писател/Facebook
Емиграция
През месец юни 1969 г. Марков отпътува за Италия, а година по-късно се установява в Лондон. Като една от евентуалните причини за емигрирането му се посочва потенциална възможност за екранизиране на новелата "Жените на Варшава".
През 1972 г. Георги Марков започва работа като редактор в българската секция на BBC. В първите си емигрантски години (1971–1973) той активно сътрудничи с очерци, коментари, критични бележки и на радио "Дойче веле". В този период Марков е изключен от Съюза на българските писатели, а книгите му са иззети от библиотеките. Смята се, че тогава започва попълването на досието му, заведено под името "Скитник". В края на 1972 г. е задочно осъден на шест години и половина лишаване от свобода като "невъзвращенец и за вражеска дейност".
Още: За МОЧА, за геноцида и за изтриването на историческата памет: Рецепта за лош живот
Задочни репортажи за България
В периода 1973–1978 сътрудничи и на радио "Свободна Европа", откъдето в поредицата "Контакти" на Димитър Бочев от края на 1975 до юни 1978 се излъчват неговите "Задочни репортажи за България" (оригиналното заглавие е "Задочни репортажи за задочна България", по-късно е съкратено от редакцията).
В тях той пише, че един от ритуалите на култа у нас е било "цитатничеството". "Цитираше се до посиняване. Не си спомням събрание или заседание, на което всяка минута някой да не произнесе златното клише: "Както казва другарят Сталин"… или Димитров… или Червенков… Впоследствие започна да се появява името Ленин, а днес като чета българските вестници, виждам, че нещата много не са се изменили, защото е "както ни учи другарят Живков", посочва Георги Марков в репортажите си. В тях той коментира още, че "може би най-унизителната и античовешката проява на култа" са били манифестациите.
Друга теза на Георги Марков в "Задочни репортажи за България", е, че най-здравият съюз на този свят е този между бездарниците. "Те са тези, които в условията на всеки тоталитарен режим успяват да изкопаят по някакъв гьол, съответстващ на техните размери, в който се мъчат да натикат и умъртвят онези, които са родени, за да кръстосват океаните", пише авторът.
В различен обем репортажите му са публикувани в книжно тяло след неговата смърт. През 1980-1981 г. "Задочни репортажи за България" са издадени в два тома в Цюрих, като по същото време се появява и българският им самиздат. Официалните издания в страната са след 1989 г. Неговите "Литературни есета" са публикувани първо в Париж през 1982 г., а в България - през 1990 г.
"Българският чадър"
Чадърът, с който е убит Георги Марков, и малкото платинено топче с рицин, снимки: Getty Images; колаж: Actualno
Убийството на Георги Марков става известно като "българския чадър". На 7 септември 1978 г. на лондонския мост "Ватерло" той е прободен в крака от чадъра на непознат мъж. Четири дни по-късно писателят умира в лондонската болница "Сейнт Джеймс". На 12 септември 1978 г., ден след кончината му, от Скотланд ярд официално съобщават, че той не е починал от естествена смърт.
Според британската съдебномедицинска експертиза е извършено убийство с използване на отровата рицин. През 1990 г. досието на Марков изчезва.
През 2005 г. българският журналист Христо Христов, автор на книгата "Убийте "Скитник", съобщава пред кореспондент на агенция Ройтерс в София, че датчанинът от италиански произход Франческо Джулино, с кодово име "Пикадили", най-вероятно e човекът, който може да е убил Георги Марков. Христов обаче казва, че не може категорично да твърди, че това е убиецът на писателя: "Не мога да кажа такова нещо, първо защото достъпът до архивите за него е блокиран, и второ, защото тайните служби никога не са подписвали документи, които биха могли да ги обвинят за убийство", казва Христов пред Ройтерс, цитиран от БТА.
Въпреки това българският журналист казва в друго свое интервю през същата година, че разполага с инструкция на Министерство на вътрешните работи от 1977 г. до агента "Пикадили" да неутрализира "скитника", който живее в Лондон.
България официално прекратява разследването на смъртта на Георги Марков на 11 септември 2013 г. Това е в същата година, в която Ройтерс предава, че разследването на британската полиция продължава, като в него участват международни организации.
Франческо Джулино умира през месец август 2021 г. в Австрия. Джулино, който от 2010 г. се занимавал с търговия с антики в град Велс, винаги е твърдял, че няма нищо общо с убийството на българския писател дисидент в Лондон през 1978 г., отбелязва тогава АПА.
Признание за Георги Марков
На 11 декември 2000 г. посмъртно на писателя е присъден орден "Стара планина" първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия тоталитарен режим.
По повод 85 години от рождението на Георги Марков през 2014 г. в София е открит негов паметник. Автор е скулпторът Данко Данков.
Материалът е на БТА
