Абдул Башир си почива, когато кучетата идват. Той и 11 други души са в гъстата планинска гора, която съединява Турция и България.
Мигрантите току-що са преминали на българска територия, за втори път в рамките на месец, прекрачвайки ниско окачената тел, която разделя двете държави. Кучетата излизат от гората зад тях, като едно от тях напада един от мъжете в групата, захапвайки го за рамото и влачейки го по земята.
Скоро след кучетата идва българската гранична полиция. Абдул Башир усеща един от полицаите да го рита и да го удря по гърба, главата и краката с палка и „нещо с електричество“.
Органите на реда взимат мобилните телефони и парите на мигрантите преди да ги отведат обратно към граничната бразда, където ги бият и преследват. Един от граничарите казва на търсещите убежище: „Не идвайте пак“. След което ги връщат на турска територия, завършва изданието. Това пише американското онлайн издание The Intercept, цитиран от Фокус.
Първият път, когато влиза в България със същия каналджия, Абдул Башир има по-голям късмет - полицаите не му крадат телефона и парите. Удрат го само веднъж. Връща се седмица по-късно с по-малка група. Тогава го откриват кучетата.
Разказът на Башир съвпада с докладите на много други мигранти и редица неправителствени организации. Често има свидетелства за издевателствата на българската полиция спрямо преминаващите нелегално границата - и към тези, които биват връщани обратно, и към тези, които биват приети. Практика е българските органи да използват насилие - не само, за да върнат мигрантите там, откъдето са дошли, но и за да пренасочат като цяло бежанския поток встрани от България.
Освен, ако бежанците не са готови да платят.
Така каналджии разказват, че са имали уговорка с полицаи в България. Каналджиите са прекарвали спокойно групите си през границата, а след това полицаи ги поемали и ги изпращали директно към София.
Каналджиите показват SMS-и, в които български граничари договарят тарифата за преминаване на групата. Последно - за 15 души, 1400 евро. След това граничните полицаи, замесени в схемата, давали точни координати на каналджиите, упътвайки ги до кой граничен маркер да спрат и да чакат. Тогава охранителните камери в района бивали изключени или насочени другаде и вратата в граничната стена се отваряла. На място не се раздавали никакви пари, трансферите се осъществявали отделно към всеки полицай.
Каналджиите заявяват, че соред сделката те трябва да оставят хората при маркерите, а в последствие идвали полицаи, които отваряли вратата и ги натоварвали в джипове.
Понякога групи мигранти опитвали да пресекат границата без да плащат. Друг път това се правело умишлено, за да могат трафикантите да задържат парите за себе си. Ако група обаче бъде заловена и не желае да плати, почти винаги тя бива връщана обратно в Турция, и почти винаги - насилствено.
Източник: The Intercept
