В днешното издание на „Видимо и невидимо: За Украйна“ Росица Генчовска разговаря с Тетяна Станева - бесарабска българка, известен културен деец от Украйна, журналист, сценарист, продуцент. Тя е основател на Международния кинофестивал за етнографско кино „Око“. Тетяна Станева е в България за премиерата на авторския си документален филм “Писма от Войната. Писмо 1”, състояла се на 23 февруари при огромен успех.
„Без всякаква скромност мога да кажа, че никой няма да го направи по-добре от мен.“, казва бесарабската българка. „Никой няма да го почувства така, както аз ще го почувствам и ще го предам, защото този филм не просто е от сърцето на войната и аз там съм вътрешен човек, който живее сред тези герои и самата съм основната героиня, която свързва останалите герои, но аз съм още и човекът, който знае болките на България, знае въпросите на България и с този филм аз отговарям на тези въпроси. Много исках той да е човешки, емоционален, защото обикновените човешките истории, това е което извиква емпатията, а не цифри, факти и както по новините се предава за войната. В този смисъл филмът е уникален, защото няма нищо подобно в България, което е заснето от българка, с българското лице, насочено директно към българите.“, казва авторката на “Писма от Войната. Писмо 1”. Още: Доц. Данило Бенатов: Част от украинците са склонни да разменят Донбас срещу мир (ВИДЕО)
Тетяна разказва за нощта прекарана в Одеса, преди да отиде на фронтовата линия и да започне да снима своя документален филм. „Имали ли сте някога чувството, когато разбираш, че смъртта ти диша тук (на рамото, бел. р.) буквално? Точно това изпитвах, защото просто не знам ще се върна ли… Обаче, когато бях вече там, когато отидох при войниците, аз не знам с каква чудодейна сила, въпреки че докато интервюирах, и във филма се вижда, цял ден имаше гърмежи, но аз бях толкова спокойна. Не знам как да го обясня, но аз се доверих на тях като на войници-експерти, които знаят къде е по-безопасно.“
„Коренът ми е там (в Украйна, бел. р.) и там е моето родно място и сила, но България ми дава крила. В България идвам да получавам вдъхновение и да се срещна с моите хора, които колкото и ужасно да звучи, но благодарение на войната, се запознах с толкова добри хора в България, толкова топло отношение, такава подкрепа.“, споделя Тетяна.
„Успях да разкажа само някакви общи състояния, да намеря концентрирани думи след 2 години война, за това какво е положението и да отговоря на най-често задаваните въпроси. Но естествено не можах да покажа всички страни на войната и много интересни истории които България трябва да знае, защото това са истории за българите в Украйна. Примерно не разказах за евакуацията, за плена, не разказах за приятелството, за самотата по време на война, когато ти оставаш и всички приятели те напускат, за семействата, които се разделят, а има и такива, които напротив, по време на война се събират. Как всички тези травми са преживяват? Не разказах също за евакуацията от Херсонска област. Има бесарабски българин, който е архитектът на Антоновския мост и аз много искам за него да разкажа. България трябва да знае за тези свои герои и на тяхно име да нарича улиците, площадите.“, разказва емоционално Тетяна Станева за плановете си за бъдещи епизоди на филма. Още: Съби Събев: За 2 години Украйна понесе големи загуби, но съхрани решимостта си (ВИДЕО)
Целият разговор на Росица Генчовска с Тетяна Станева можете да гледате във видеото:
