Широкоизвестно е вече, че основните поражения на болестта са на белите дробове. Всички са чували за тази атипична пневмония, както я наричаме ние. Много по-малко се говори обаче за пораженията върху другите органи, които, макар и не толкова чести, са свързани с това заболяване. Най-често сърцето, централната нервна система, бъбреците. Това каза пред btv доц. Камелия Генова – специалист по образна диагностика в "Пирогов".
Как да разберем, че имам проблем след прекаран COVID-19?
Най-честите симптоми са: лесна уморяемост, която продължава доста дълго след COVID-19; намален двигателен капацитет, т.е. невъзможност да извършвате обичайни физически дейности; също така и смущения в сърдечния ритъм – ускоряване на сърдечната дейност или аритмия. Ако имате такава симптоматика трябва да се консултирате с кардиолог. Той ще прецени към какви изследвания и тестове да ви насочи, подчерта експертът.
Доц. Генова подчерта, че последните изследвания затвърждават мнението, че отпадналостта след преболедуван COVID е функция на уврежданията на сърцето, а не на белите дробове. Но все още всичко е в процес на натрупване на данни, допъллни тя.
Сърцето след COVID-19
Напоследък все повече данни се натрупват по отношение на засягането на сърцето. Процентът, който е докладван от международната общност, в резултат на различни случаи, варира, но между 30 и 78%. Едно голямо немско проучване, излезе съвсем скоро, с доста интересни и доста притеснителни резултати. Те изследват 100 пациента, прекарали COVID, като 2/3 от тях са били на домашно лечение – т.е. не много сериозно протичане на заболяването. И установяват промени в сърцето с кардиомагнитен резонанс при 78%, каза тя.
Проучване на 26 атлета, прекарали леко COVID, при тях се намират промени в миокарда. При условие, че това са спортисти и здрави организми, посочи още доцентът.
Как се уврежда сърцето: при малкото данни, с които разполагаме, се знае, че основните механизми, по които става са миокардит – възпаление на сърдечния мускул, и, тъй като вирусът атакува малките съдчета, се сформират тромби в малките съдчета на сърцето. "До момента няма големи групи аутопсионни серии, които да са изследвани – най-голямата е 21 пациента – с насоченост изследване на сърцето, но резултатите са доста притеснителни.", допълни експертът.
Най-честата досега наблюдавана са ритъмните нарушения на сърдечната дейност. При по-разпространените увреждания – това води до намаляване на способността за съкращаване на сърцето, съответно изтласкване на количество кръв и съответно – сърдечна недостатъчност.
Какво да нарпавим? "Не всеки трябва да си прави изследване, а само тези, които имат симптоми. Първата стъпка е кардиологът. По отношение какво изследване може да се направи – категорично, това е кардио-магнитен резонансната томография. НО... "Трябва да кажа, че това е един доста скъп метод и като цяло не широко достъпен. В малко центрове в България се работи, т.е. няма как всички пациенти да си направят магнитен резонанс. Трябва да имат съответната клиника и необходимост, преценена от кардиолог.", подчерта доц. Генова.
"А иначе методът, с който може да се види – това е магнитният резонанс – с него може да се види наличието на тъканна увреда в миокарда, в следствие на тази увреда могат да се видят зони на оток , на некроза, на фиброза. Това е мотодът, с който наистина може да се провери има ли увреда на миокарда.", посъветва тя.
Белият дроб след COVID-19
При проблеми с белия дроб, метод на изследване трябва да е компютърната томография. Измененията са доста характерни при COVID, въпросът е доколко остават последици. Докладвани са доста случаи на остатъчна фиброза в белите дробове, което може да бъде причина също за намален дихателен капацитет след COVID.
Не се очаква при лека симптоматика, без кашлица и затруднение в дишането – да останат сериозни нарушения в белия дроб.
Централната нервна и бъбреците система след COVID-19
По отношение на централната нервна система са докладвани основно случаи на инсулти след COVID. Сравнително ограничени инсулти. Пo отношение на бъбреците – бъбречна недостатъчност – по механизма на увреда на малките периферни съдчета, които атакува заразата, съобщи доц. Генова.
Ваксината е постижение на науката
Аз ще се ваксинирам, все още малко неща се знаят по отношение на ваксинирането, но настроението сред колегите са, че ще се ваксинират. Разбира се, има доста голям процент колеги, които са прекарали заболяването, и тук възниква въпросът дали да се ваксинират те. Такъв тип въпроси остават, но като цяло няма настроения сред колегите срещу ваксините. Като цяло съм изключително изненадана от масовата реакция към ваксината – опасенията колко бързо е била направена. Това за мен обаче е постижение на съвременната научна общност с мобилизирането на всички ресурси към момента. А иначе по отношение на етапите , през които е минала, за да се приеме тази ваксина, има официални данни - знаем колко пациенти – какви са резултатите, коментира тя.
