Съдии с понижаващи се заплати питат управляващите за "неизвестни промени" в закона за бюджета

Прокарва ли новото правителство по стар и изпитан от времето на Бойко Борисов метод (през преходни и заключителни разпоредби) законови промени, които не иска да бъдат обект на по-широк дебат? Или има недоволство от намекващи това, защото с такива промени им се намаляват заплатите? Този въпрос е налице предвид многото промени в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за Бюджет 2022 година.

Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.

Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега

Въпросът реално бива поставен от Българската асоциация на съдиите по вписванията (БАСВ). Причината – през преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за държавния бюджет за 2022 година тези съдии всъщност стават чиновници в изпълнителната власт. Такива промени има много и са свързани с структурните реформи на изпълнителната власт – в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Законаза съдебната власт, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за нотариусите и нотариалната дейност и др.

Конкретно за съдиите по вписванията – предвижда се създаване на Държавна агенция по вписванията (ДАВ). Тя ще е на подчинение на Министерския съвет и по-специално на вицепремиера по ефективно управление Калина Константинова и ще събере в едно Агенцията по вписванията (сега към Министерството на правосъдието), Агенцията по геодезия, картография и кадастър (сега към Министерството на регионалното развитие и благоустройството), Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (също към МРРБ) и Централния регистър на особените залози (също към правосъдното министерство). Във въпросната агенция отиват съдиите по вписванията, които към момента работят към районните съдилища – това ще им намали заплатите. Според съдиите обаче трябвало производството по създаване на имотен регистър да се осъществява в рамките на съответния районен съд към всеки съдебен район и служителите на службите по вписванията да бъдат върнати като такива към районните съдилища.

"В качения проектозакон на страницата на финансовото министерство на 21.01.2022г., преходните и заключителните разпоредби се състоят от 17 параграфа. За сметка на това в Народното събрание е представен законопроект, в който преходните и заключителните разпоредби се състоят от 106 параграфа. Кога и по какъв начин тези 89 допълнителни параграфа са се появили, за нас е загадка. Отворен е въпросът: С решение №42/31.01.2022г. на Министерски съвет кой от двата текста е приет", пишат от БАСВ в отворено писмо.

Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)

Още: „Думата „благодаря“ е прекалено малка“: Говори Петя, която стана първата майка с трансплантиран черен дроб у нас

Заради това от БАСВ казват още следното: "С ежегоден бюджетен закон не може да се "моделират държавните органи и съотношението помежду им съобразно с годишното структуриране на парламентарното мнозинство и малцинство". /Решение № 17 от 01.10.1995 г. по к.д.№ 13/1995 г., Конституционния съд/"

В преходните и заключителните разпоредби обаче я няма идеята министърът на правосъдието да може да упълномощава кметове да представляват държавата по дела. Но министърът на правосъдието ще поеме процесуалното представителство на държавата от финансовия министър.