България се изкачва с 21 места в годишната класация на “Репортери без граници” (RSF) и вече заема 91 място, в сравнение със 112 миналата година. Индексът, който всяка година оценява свободата на словото в 180 държави и територии, показва двойно нарастване на поляризацията, съчетано с информационен хаос в света. Тази медийна поляризация води до увеличаване на разделението вътре в държавите, но и между държавите, отбелязва организацията.
Инвазията на Русия (155 място) в Украйна (106 място) онагледява тази тенденция, тъй като физическата война бе предшествана от пропагандна агресия. Китай (175 място) остава един от най-репресивните автократични режими, който използва законодателен арсенал, за да ограничава народа си и да го откъсва от останалия свят, като прави същото и с Хонконг (148 място в класацията). В Съединените щати медийната поляризация подхранва социалното разделение и страната е класирана на 42 място.
Северното трио – Норвегия, Дания и Швеция, заема първите три места в класацията. Молдова (40 място) и България (91 място) отбелязват значителен напредък благодарение на смяната на правителствата и надеждата, която тази смяна носи за подобрение на ситуацията. Макар много медии в тези страни да продължават да бъдат собственост или контролирани от олигарси, отбелязва “Репортери без граници”. Заради убийството на криминалния репортер Йоргос Караивас през април 2021 г., Гърция пада от 70 до 108 място и измества България като последна в ЕС в класацията.
За последен път страната ни е била под 100-тно място през 2013 година.
В последното проучване през 2020 г. се включиха 204 журналисти и медийни експерти от България. Тогава бе отчетена притеснителна тенденция държавни институции да отказват да предоставят информация, да демонстрират различно, пренебрежително или арогантно отношение към критични медии. Над 80% от анкетираните преди две години журналисти заявиха, че са били обект на подобно отношение ,,често“ или ,,понякога“. Бяха регистрирани и високи нива на външен натиск от политически лица върху медиите. Автоцензурата и самоограниченията, които си налагат журналистите в ежедневната си работа бяха определени като тревожна, неписана норма. Почти всеки втори български журналист през 2020 г. даде оценки за свободата на словото в България „лоша“ и „много лоша, а „отлична“ – едва 3%.
