Пленено българско бойно знаме няма. Дисциплинарният правилник на българската войска посочва, че бойното знаме е светиня за всеки военен на служба и в запаса. Това заяви пред Actualno.com Мариета Станева, директор на Дирекция "Експозиционни и образователни дейности" при Националния военноисторически музей (НВИМ).
По повод Гергьовден, Ден на храбростта и празник на българската армия, екипът ни е подготвил кратка документална продукция, посветена на българските знамена светини, оцелели през времената на тежки изпитания.
Денят на храбростта започва да се чества от армията още с нейното създаване. С указ 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. С друг указ от 9 януари същата година се постановява и официалното отбелязване на празника.
В ранното християнство свети великомъченик Георги Кападокийски е почитан не само като покровител на скотовъдството, но и на войската. През ХVII век образът му се появява върху бойните знамена на много европейски държави. Ликът на светеца е поставян и върху различни военни отличия за проявена войнска слава и доблест.
"Има един много драматичен момент в българската история, който ми се ще да припомня. България излиза от Първата световна война (ПСВ) с подписването на Солунското примирие от 29 септември 1918 г. Съгласно неговите клаузи, бойните действия се прекратяват, а войските на запад от скопския меридиан остават в заложничество", разказва още Мариета Станева. По думите ѝ те трябва да предадат на победителите своите знамена, архиви и ценности.
"В този драматичен момент се сформират специални команди от офицери, подофицери и войници, които тайно преминават в старите предели на България, пренасяйки полковите светини", припомни близкото ни военно минало експертът от Военноисторическия музей. Мариета Станева още веднъж отбеляза, че пленено знаме на нашата армия няма.
Счита се, че първото българско бойно знаме с изображение на свети Георги е било на българските доброволци, сражавали се на страната на руската армия, през Кримската война от 1853 - 1856 г.
