Сурвакарският ритуал се е появил преди християнството, но съжителства с официалната религия. Това каза етнологът Иглика Мишкова, уредник на Националния етнографски музей по повод християнския обичай сурвакане, предаде Фокус.
„Така той е прикрепен към две важни чествания – култа към Св. Василий Велики и Обрезание Господне”, обясни Мишкова и добави, че според Стария завет на осмия ден след раждането на момче се е извършвало обрезание. „Църквата отбелязва обрязването на Христос като свидетелство за истината, че Божият син има човешко тяло от плът и кръв”, каза още тя. „Първият ден от Новата година у нас наричаме „Сурва”, „Сурваки”, по названието на едноименния обичай. Вечерта срещу празника се извършва втората след Бъдни вечер кадена вечеря, наричана „кадилка”или „кандилка”. На нея се подрежда пита и сготвено свинско месо”, разказа тя. По думите й трапезата се прикадява от най-възрастния, а момите и ергените скриват първото залче от питата под възглавницата, за да сънуват бъдещия си жених /невеста. „На заранта из селата и градовете тръгвали сурвакарчетата с украсени дрянови сурвачки в ръцете. Те обикалят домовете и удрят със сурвачките гърбовете на живущите за здраве и берекет”, обясни Мишкова и добави, че към ударите с жилавото дърво добавят и вербална магия - благосоловия, наричане:
„Сурва, сурва година,
Весела, весела година.
Голям клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с деца,
Пълни обори със стока,
Пълна кесия с пари.
Живо, здраво до година,
До година, до амина!”
