Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Стратегия: Кой ни е враг номер едно, как ще се пазим и как ще подобряваме армията

06 октомври 2023, 13:29 часа • 5718 прочитания

Да си пазим територията и да защитаваме националните си интереси – това са основните ни стратегически цели съгласно новата ни Национална стратегия за отбрана. Тя все още е проект, публикуван за обществено обсъждане.

Основна заплаха

СНИМКА: Getty Images

Без никакво колебание основната заплаха за България според стратегията е Русия. Няколко от основните акценти защо - геополитическо противоборство между НАТО и Русия ще има, независимо от изхода на войната в Украйна. Не може да се очаква в Русия да има значителна промяна на съществуващата властова система, която явно пое курс към челен сблъсък със Запада. Повишава се опасността от глобална военна и ядрена ескалация, с възможност за политико-икономическо и конвенционално противоборство със Запада и ускоряване на надпреварата във въоръжаването. Очертава се нова желязна завеса и заради това Москва ще продължи с хибридната война, за да разделя общественото мнение в Европа с главна цел сваляне на санкции срещу себе си. В страните членки нараства обществената подкрепа за популистки, несистемни и крайни политически формации, поради разочарование от липсата на ефективни мерки за справяне с дългосрочните проблеми като миграция, икономически дисбаланс, междукултурен антагонизъм, прерастващ понякога в ксенофобия и тероризъм. Може да има сценарий "Украйна" в Молдова и Грузия.

Пазим се чрез съюзниците ни

СНИМКА: Министерство на отбраната

В стратегията ни прави впечатление следното – системата за национална сигурност се опира на държавата, армията и гражданите (три стълба), но изрично се набляга на "присъствие на многонационални формирования на територията на страната". Защо – защото така ще караме евентуален враг да си помисли много сериозно дали да ни нападне (възпиращ ефект). Такива многонационални формирования са добре дошли както за постоянно, така и под ротационна форма, при която да има съвместни тренировки и обучение с българските военни. "Република България ще работи активно за разширяването на съществуващите и изграждането на нови многонационални отбранителни инициативи на своя територия", пише в проекта: Тагарев: Ще има повече пари за армията

Друго важно признание – не можем сами да пазим Черно море. В този регион трябва да се намесят НАТО и ЕС, при това с военно присъствие в Черно море, включително за да може търговското корабоплаване да се извършва безопасно, както и помощ за "съюзниците в региона" (това са България, Румъния и Турция), с която качеството на военноморските им сили да се подобри.

По-добра армия

СНИМКА: Министерство на отбраната

На първо място в стратегията са посочени инвестиционните проекти за модернизиране на различните ни видове въоръжени сили. Към момента това са придобиването на 16 изтребителя F-16 (на два пъти по 8 самолета, с хоризонт на доставка 2025 – 2027 година), закупуване на близо 200 нови бронетранспортьора за сухопътните ни сили: Комисията по отбрана одобри купуването на 198 бронетранспортьора "Страйкър", както и закупуването на два многоцелеви патрулни кораба за военноморските ни сили.

Отделно обаче прави впечатление следното изречение: "(...) ще се работи в посока повишаване на осведомеността на вземащите решения на всички нива относно възможностите, които предоставят отбранителните инициативи на ЕС не само за изграждане на модерни способности, но и за развитие на иновативно ориентирана национална индустриално-технологична база". С други думи, ще учим военни и политически апарат какво ни предлага ЕС във военното дело, за да можем да се възползваме от него – специално като технологии. Предвижда се и съвместно възлагане на обществени поръчки, за да си купуваме оръжия, които ни липсват – в рамките на ЕС.

В мирно време българската армия остава професионална тоест в нея влизат само хора, които искат да са професионални военни, но тя ще се докомплектува с личен състав и техника чрез създаване и поддържане на доброволен резерв, като този резерв е за мирно време. За военно време е предвиден запас – а за резерва се предлага да се уточни изрично в закон задължителната му подготовка в мирно време. Ако обаче трябва да увеличим армията си, решение ще взема парламента, а предложение какво да е решението – Министерският съвет.

Изрично е подчертано следното - за да защитаваме успешно националната ни сигурност, трябва да има единомислие между държава, армия и гражданско общество. В този контекст изрично е казано и, че в Европа набират сили популисти и крайни политически движения, а това предполага отслабване в полза на Русия.

Приоритетните области за изграждане и развитие на въоръжените сили са:

  • Развитие на системата за ранно предупреждение и способностите за командване и управление, гарантиращи бърз и адекватен отговор на заплахи за сигурността.
  • Модернизация, превъоръжаване и придобиване на съвременно въоръжение, техника и материално осигуряване по стандартите на НАТО.
  • Повишаване готовността и способностите на силите за незабавно действие.
  • Усъвършенстване на системата за бойна готовност, мобилизация и подготовка на резерва. Трайно преодоляване на некомплекта от личен състав. По тази точка се предвижда да се прави военната професия по-атрактивна „чрез създаване на подходящи социално-икономически условия“. В това число влизат по-високи заплати за постигнати резултати.
  • Провеждане на високоефективна и реалистична съвместна подготовка и учения, включително със страни членки на НАТО и партньори, с акцент върху отбраната на страната в колективен контекст.

Три са основните мисии на българската армия:

  1. Възпиране и отбрана - задачи по отбрана на страната самостоятелно и/или в системата на колективна отбрана; участие в колективни отбранителни действия извън територията на страната; наблюдение, контрол и защита на въздушното пространство в рамките на интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО; наблюдение и защита на националните морски пространства; поддържане в готовност на системата за ранно предупреждение и управление; участие в борбата с тероризма; Ако се стигне до активиране на чл. 5 от Договора за НАТО тоест нападната е страна-членка, армията ни ще има подкрепа от съюзнически сили от Алианса, но и ние ще поддържаме готовност да пратим наши военни зад граница в рамките на счетеното за необходимо като действия от страна на НАТО.
  2. Подкрепа на международния мир и сигурност - изпълнение на ангажименти и участие в многонационални съюзнически и коалиционни операции в отговор на кризи и за предотвратяване на конфликти; дейности по контрол на въоръженията, неразпространение на оръжия за масово унищожение, техните носители и материали за производството им; международно военно сътрудничество; предоставяне на хуманитарна помощ и укрепване на доверието и сигурността;
  3. Принос към националната сигурност в мирно време - поддържане на способности за ранно предупреждение за потенциални рискове и заплахи; дейности по охрана на въздушното пространство и контрол на въздухоплаването и корабоплаването; участие в защитата на стратегически обекти и на обекти и системи от критичната инфраструктура на страната; провеждане на специални операции за противодействие на тероризма и преодоляване на последиците от тероризъм; участие в операции по овладяване на миграционни кризи и охрана на държавната граница; превантивна и непосредствена защита на населението и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи; неутрализиране на невзривени боеприпаси; оказване на хуманитарна помощ; спасителни и евакуационни дейности на територията и в морските пространства на страната и извън нея; при необходимост – подпомагане на други държавни институции и органи на местната власт;

ОЩЕ: Правителството прави Стратегически преглед на отбранителната ни политика

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес