Стандартът на живот в Гърция в края на икономическата програма за оздравяване ще спадне значително, са единодушни местните финансови специалисти, които представиха своите виждания на бизнес форума “Съдържанието на растежа”. Въпреки това, те са категорични, че страната ще е в много по-добро състояние след края на фискалната консолидация и реформите, които се е обвързала да осъществи с Меморандума за финансова помощ, отколкото ако трябваше да се справя сама с разрастващата се криза, предаде GrReporter.
Главният икономист на Eurobank и бивш съветник в кабинета на Лукас Пападимос, Гикас Хардувелис, предвижда два сценария за състоянието на страната в края на 2014 г., когато се очаква Гърция да започне да възвръща положителния си ритъм на растеж. Според позитивния сценарий, след две години стандартът на живот в средиземноморската страна ще е спаднал с 25% в сравнение с годините преди кризата. Негативният сценарий предвижда, че стандартът на гърците ще се намали с 50% в сравнение с най-благоприятните години, които страната е преживяла след влизането си в еврозоната.
Решаващо според Хардувелис в краткосрочен план е дали ликвидността, която идва с финансовата помощ от Европа, ще бъде насочена към пазара или ще бъде рециклирана за покриването на държавни нужди. Според него правителството трябва да се съобрази с нуждите вътре в страната и да отпусне средства за реалната икономика. В това се включва и покриването на задълженията на държавата към частния сектор, като невърнато ДДС и други дължими плащания. Общо дългът на държавата към частниците надминава девет милиарда евро за 2012 г. В същото време гражданите и фирмите в страната не са успели да платят около 13 милиарда евро от наложените им данъци през изминалата година, което създава сериозни проблеми в изпълнението на бюджета.
“След Великден ще знаем дали джобът на гърците ще издържи. Да не забравяме, че пенсиите падат, заплатите се съкращават, безработицата се повишава, данъците се увеличават. Има хора, които теглят кредити, за да си плащат данъците. След пролетта ще знаем дали клоним към добрия или към лошия сценарий”, посочи Хардувелис.
Безспорно, един от най-силните сектори на Гърция остава туризмът. Главният икономист на Alpha bank Михалис Мазуракис е на мнение, че това е секторът, който трябва да стане двигател на възстановяването на местната икономика. “Дойде моментът да превърнем голямото географско предимство и природни дадености на страна в истински извор на икономически растеж”, посочи Мазуракис. Според изложените от него данни в периода 2000 - 2010 г. гръцкият туризъм не е отбелязал никаква промяна, въпреки че това е било едно от най-плодотворните десетилетия за световната икономика и за Европа в частност.
В момента туризмът допринася 15% към БВП, което е твърде малко за възможностите на този сектор, настоява икономистът. За да се увеличи приносът на туризма към икономиката в следващите години, трябва първо да се създаде Национален план за развитие на сектора и след това отделните окръзи и организации за местно самоуправление да се хармонизират с целите на централното управление. Ако се инвестира в стратегически инфраструктурни проекти, страната ще може да привлече по-високо качество туристи, които ще донесат и по-висока добавена стойност на инвестициите в туризма. За това се изисква организация и целенасоченост, казва Мазуракис. “Едно поколение не стига, за да премине Гърция от периода на кафенетата към производството на автомобили”, настоява специалистът. Затова той подчертава, че сега е моментът да се положи основата на новия икономически модел, като се използват най-силните страни на вътрешното стопанство.
Предложението на Александър Критикос от Германския институт за икономически изследвания в Берлин смята, че страната трябва да базира икономическия си ръст на иновациите. За тази цел в Гърция трябва да се подобри образователната система. Освен това трябва да се установят по-крупни предприятия с по-големи инвестиционни възможности от малките и средни фирми, които днес доминират структурата на вътрешната икономика и да се създаде по-свободна законова рамка, в която те да се развиват.
Критикос посочи, че правилото за развитие на инoвационния ръст е да се инвестират 3% от БВП в проучване и разработване на нови технологии. В Гърция средствата, които са се отделяли през годините, са по-малко от 0,5% от БВП. Въпреки, че Гърция може да се похвали с “износа” на едни от най-добрите учени в Европа и света, това не облагодетелства пряко страната. Гръцките учени не се развиват и работят в страната и не могат реално да допринесат за разработването на иновации, които ще дадат тласък на местната икономика. “Време е не само да се гордеете със своите учени в чужбина, но трябва да намерите начин как да ги привлече обратно в страната”, заключи Киртикос.
Редактор: Десислава Ушатова
