Причината за проблемите на българите от Западните покрайнини са "временни несъгласия в самата общност". Такова мнение изрази сръбският посланик у нас Владимир Чургус.
На въпроса какво правят властите за разрешаване на проблемите на българското малцинство в Сърбия, Чургус казва следното пред в."Стандарт": "Не бих нарекъл това проблеми, защото Република Сърбия е мултикултурално общество в етническия смисъл и има много добър закон за правата на националните малцинства, които са 21 на брой. Става дума за временни несъгласия в самата общност. За съжаление, граничните области между двете страни не са икономически развити в достатъчна степен, за да обезпечат по-добър стандарт на жителите. През последните години се полагат допълнителните усилия за неговото развитие и изграждането на инфраструктурата, която ще обезпечи новите инвестиции и развитието".
По повод изгонването на българските лекари от Босилеград, които бяха там да прегледат безплатно нуждаещите се от медицинска помощ, сръбският дипломат твърди, че здравната им защита е на ниво.
"Тя /здравната защита, бел.ред./ е регулирана за гражданите на Сърбия, като стремежът е да се укрепва. Тъкмо към края на миналата година в Ниш бе отворен най-модерният Клинично-болничен център в Сърбия, който ще даде възможност за подобряването на здравната защита на гражданите. В него са вградени най-високите европейски стандарти за реализиране на правото на лечение. Държавата, според своите възможности, отделя значителни средства за правата на малцинствата в областта на образованието на техните езици и опазването на етническата им идентичност", заяви той, цитиран от БГНЕС.
"Инцидентът, който неотдавна се случи и е основание за вашия въпрос, е последица от пропуска в организацията на една хуманитарна акция на самия организатор /Обединение на гражданите/. Организаторът не е уведомил съгласно закона нито компетентните органи, нито е поискал разрешение, което е предизвикало инцидента, който е в интерес на онези, на които пречи развитието на нашите добри отношения. Считам, че голямото мнозинство на нашите граждани от българското национално малцинство не се чувства по друг начин или да е застрашено по какъвто и да е начин поради своята национална принадлежност. Аз вярвам, че с икономическото развитие на целия юг на Сърбия, всички граждани ще бъдат по–доволни. Това е приоритет и стремеж на правителството на Сърбия", допълни посланикът.
