Идеята за превръщане на последната българска подводница „Слава“ в музей на открито е в застой, тъй като липсват достатъчно финанси за изваждането на плавателния съд на сушата, съобщи Дарик.
„Слава“ е с дължина 76 метра и широчина 7 м, има дълбочина на газене 6 метра, като с пълно оборудване тежи около 1700 тона. Произведена е през 1959 г. в Съветския съюз и допреди 3 години беше част от състава на Военноморските сили.
В началото на 2013 г. бившият министър на отбраната Аню Ангелов предостави безвъзмездно подводницата на Община Варна. Обсъждаха се няколко идеи за нейното бъдеще. За целта беше създадена експертна група, която да оформи необходимата документация, да изчисли какъв финансов ресурс е нужен и да реши какво точно ще е бъдещето предназначение на „Слава“. Работната група заседава два пъти, но след кметските промени през миналата година развитие по казуса с подводницата не е имало.
„Основната причина е липсата на пари. Според експертите скъпо излиза най-вече доставката на кран, който да вдигне плавателния съд. Становището им е, че в България няма фирма, която да разполага с такъв, и ще се наложи да се търси кран от Румъния. Освен това „Слава“ не е била поддържана достатъчно добре в последните години и се нуждае от ремонт и консервация, за да може да се посещава от граждани“, коментира Георгиева.
Първоначално бяха предложени три варианта за разполагане на подводницата – в пристанище Варна, панорамната площадка в парка на квартал „Аспарухово“, и на крайбрежната алея, където се намират експонатите на Военноморския музей (торпедоносеца „Дръзки“ и катерът 123 К). Директорът на музея Мариана Кръстева сподели, че според нея най-логично е плавателният съд да бъде разположен като експонат именно във Военноморския музей.
„Съществуваше идеята общината да остане собственик на подводницата, а ние да я стопанисваме. Но за момента това не се е случило, като за плавателния съд се грижат от ВМС. Възможно е да има някакво развитие по казуса, ако обществеността реши да въздейства. Важно е на какво мнение са хората за подобна културна ценност и нейното съхранение“, обясни Кръстева.
