Анастасия напуска Киев преди седмица заедно с двете си деца и своята майка. Със сълзи на очи се разделят с мъжете в семейството и с надеждата, че няма да се стигне до евентуалната им мобилизация на фронта. Със себе си носят и силната вяра, че войната ще приключи възможно най-скоро.
Докато пътуват виждат горящи коли и много други неприятни военни действия. Повечето от приятелите и са отишли на фронта, за да защитават страната.
Прекараните 10 дни под обстрел в Киев карат Анастасия да направи трудния избори - да осигури безопасността на своите деца и на майка си. Тръгват към България с най-необходимото. Анастасия взима Украйна в сърцето си - всеки член от сенейството с малка чанта и един голям куфар, заедно с паспортите и документите.
Едно от най-големите предизвикателства пред Анастасия е да обясни на децата си какво е войната. Синът й все още не разбира, тъй като е само на четири месеца, а четири годишната и дъщеря не спала през 10-те нощи в Киев. Страхувала се е при виенето на сирени и бомбандировките.
Сега Анастасия и двете й деца намират подслон и нов дом в семейството на Джерет и Кейти Мишел, новозеландци, които от няколко години живеят в село на 20 км. от Самоков.
За Анастасия Украйна остава дом, сърце и душа, защото там е минал съзнателният и живот. 
