Отчитат са минимални разходи за инвестиции от държавния бюджет, насочени към обновяване, повишаване на качеството на атмосферния въздух и разширяване на средствата за измерване, мониторинг и докладване. Това констатира Сметната палата по отношение на извършения одит на изпълнението „Ефективност и ефикасност на мерките, предприети от националните и местните власти за борба срещу основните източници на замърсяване на атмосферния въздух в големите градове” за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., съобщиха от институцията.
Одиторите уточняват още, че за изследвания период липсват финансови разчети с конкретни суми за реализация на националните и общински стратегии, програми, планове и няма обвързаност с приеманите финансови прогнози и годишни бюджети на национално и на местно ниво.
От Сметната палата препоръчват на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да предприеме действия за информираност на населението за рисковете за здравето, вследствие от замърсения въздух и мерки, които следва да се предприемат съобразно сезона, атмосферните условия, източниците на замърсяване, и други фактори, влияещи върху качеството на въздуха.
Става ясно, че отчетът е част от кооперативен одит на работната група по одит на околната среда към ЕВРОСАЙ (професионалната организация на сметните палати в Европа, включително Европейската сметна палата - бел. ред.). Освен българската Сметна палата, одит на качеството на въздуха в своите страни в рамките на кооперативния одит извършиха Върховните одитни институции на Албания, Естония, Грузия, Израел, Испания, Косово, Македония, Молдова, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Холандия, Швейцария и Европейската сметна палата.
По данни на Изпълнителната агенция по околна среда през периода 2014 г. - 2016 г. във всички райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух е регистрирано превишение на средноденонощната норма и средногодишната норма за ФПЧ10 (фини прахови частици с аеродинамичен диаметър до 10 микрона).
Отчетени са повече от 35 превишения на средноденонощните норми за трите календарни години в София, Пловдив, Бургас, Монтана, Видин, Ловеч.
Например през 2014–2015 г. процентът на население, изложено на наднормени нива на ФПЧ10 в страната, достига до 97 на сто от населението на страната. Близо 80 на сто от него живее при нива на замърсяване над целевата норма за ФПЧ2,5 (фини прахови частици с аеродинамичен диаметър до 2,5 микрона).
Около 75 на сто са хората у нас, живеещи при нива на замърсяване над целевата норма за бензопирен – един от най-силните канцерогени. Само в един район на страната (град Гълъбово) представляват проблем системните превишения на алармения праг на серен диоксид.
За одитирания период у нас е установено продължително замърсяване на атмосферния въздух, като най-висок процент от населението живее при наднормени нива на замърсяване в София, Пловдив и Стара Загора. Одитът е извършен именно в трите общини - Столична, Пловдив и Стара Загора. Регистрираните замърсители на атмосферния въздух в тези райони са в резултат на превишени нива на фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5), на азотен диоксид, на серен диоксид, и бензоапирен, като вид полиароматен въглеводород, който се изолира в проби от ФПЧ10.
Основните източници на замърсители са пътен или друг вид транспорт, битово горене, топлоелектрически централи, промишлени предприятия, горивни и негоривни процеси в индустрията и др. Секторите битово горене, транспорт, промишленост и строително-ремонтни дейности са групи източници (сектори), които имат най-голям принос към замърсяването на атмосферния въздух.
Причините за влошеното качество на атмосферния въздух в страната имат социално-икономически характер и са свързани с високата енергийна бедност на населението, тъй като основен източник на замърсяването е битовото отопление през зимния сезон.
Провежданата социална политика за предоставяне на целеви помощи за отопление на лица с ниски доходи също не е насочена към осигуряване на щадящи природата горива и решаване на проблемите за качеството на въздуха в големите градове.
Мерките на национално и общинско равнище не са насочени към основните източници на замърсяване – битово отопление на твърдо гориво, стария автомобилен парк и инфраструктурата, което е предизвикателство предприетите мерки за борба срещу основните източници на замърсяване на атмосферния въздух в големите градове да са ефективни и ефикасни.
Качеството на атмосферния въздух се следи чрез национална мрежа за мониторинг на атмосферния въздух към Националната система за мониторинг на околната среда. Оценката му се извършва чрез 48 стационарни пункта, разположени на територията на страната.
Има прекъсване на режима на работата на част от пунктовете за мониторинг, дължащо се на наложителни премествания, технически проблеми и лоши метеорологични условия. Техниката обслужваща повечето от пунктовете за мониторинг е остаряла.
Въпреки положените усилия и вложените немалко средства, до края на одитирания период Национална система за мониторинг на околната среда не осигурява необходимата информация за ФПЧ2, 5, това е замърсителят, който най-много влияе върху човешкото здраве.
Министерството на околната среда и водите провежда държавната политика по опазване чистотата на атмосферния въздух, но с процеса са ангажирани различни органи. Общинските органи и регионалните инспекции по околната среда и водите осъществяват контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на тяхната територия. Между всички ангажирани структури няма достатъчна съгласуваност на действията и активност от МОСВ при осъществяването на взаимодействието и комуникацията.
Не е спазено нормативното изискване на чл. 75 от Закона за опазване на околна средата за разработване и внасяне за приемане от Народното събрание на Национална стратегия за околната среда, като средство за постигане на целите и принципите на Закона за околната среда и водите.
От министъра на околната среда и водите не са налагани глоби на кметове и длъжностни лица във връзка с неизпълнение на задължения за изготвяне и изпълнение на програми за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Няма разумна увереност, че сумите от глоби и имуществени санкции постъпващи по бюджета на общините се разходват за дейности за подобряване на качеството на атмосферния въздух.
Отделени са значително по-малко финансови средства за дейностите по политиката за подобряване качеството на атмосферния въздух и за Националната система за мониторинг на околната среда от тези по други бюджетни програми на МОСВ.
Отчетени са минимални разходи за инвестиции от държавния бюджет, насочени към обновяване, повишаване на качеството и разширяване на средствата за измерване, мониторинг и докладване. Липсват финансови разчети с конкретни суми за реализация на националните и общински стратегии, програми, планове и няма обвързаност с приеманите финансови прогнози и годишни бюджети на национално и на местно ниво.
Няма планирани конкретни суми за осигуряване на финансиране на мерките насочени към подобряване качеството на атмосферния въздух, включени в стратегическите документи на национално и на общинско ниво.
Общините не разполагат с достатъчно финансови средства за реализиране на адекватни мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух и не се възползват достатъчно активно от възможността да реализират проекти и дейности в областта на опазване чистотата на въздуха със средства от източници извън общинския бюджет.
Сметната палата дава 10 препоръки към министъра на околната среда и водите, 2 препоръки към изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда, 2 препоръки към директора на РИОСВ-София, 1 препоръка към директора на РИОСВ-Пловдив, 2 препоръки към директора на РИОСВ-Стара Загора, 1 препоръка към кмета на Столична община и по 3 препоръки към кметовете на община Пловдив и община Стара Загора.
Сред препоръките са:
Да се предприемат действия МОСВ за разработване/актуализиране на националната стратегия за опазване на околната среда.
Да създаде консултативен съвет към министъра на околната среда и водите за компонент „въздух“.
Да се подобри контролната и санкционна дейност на МОСВ върху дейността на кметовете и длъжностните лица в общините.
Да се предприемат действия от МОСВ за информираност на населението за рисковете за здравето, вследствие от замърсения въздух и мерки, които следва да се предприемат съобразно сезона, атмосферните условия, източниците на замърсяване, и други фактори, влияещи върху качеството на въздуха.
Да се осигури адекватен ред и контрол при разработване на мерките в общинските програми за качеството на атмосферния въздух, с цел постигане на яснота за необходимия финансов ресурс за изпълнението им, както и за референтните стойности на индикаторите за изпълнение.
