Не толкова сериозни проблеми, колкото неясноти по договорите за преустройство на „Св. София“ в пленарна зала констатира Сметната палата. Това е сградата, в която се премести Народното събрание през септември месец миналата година.
От одитната институция са проверявали пет договора, сключени по Закона за обществените поръчки, отнасящи се до това преустройство.
Два от тях са за строителство – основен и допълнителен, чиято обща стойност е 22,4 млн. лева с ДДС. Изпълнител е Обединение „НС ГРУП“ ДЗЗД, в което участват фирмите „Електрон прогрес“ ЕАД и „АТ Инженеринг 2000“ ООД.
От заключителния протокол проверяващите не могли да разберат защо изпълнението на основния договор е обвързано с втория - за допълнителни СМР по части „Архитектурна“ и „Електрическа“, поради което някои СМР по основния договор са отложени до изпълнението на втория.
От Сметната палата не могли да установят категорично кои строително-монтажни работи от първия договор са отложени (поради възникналите фактически обстоятелства), за какъв период и по какъв начин е документирано това.
В периода от 05.12.2018 г. до 28.06.2019 г., в който се извършват СМР само по основния договор, е констатирано забавяне от 206 дни, но възложителят е приел, че тази забава е невиновна и удържаните неустойки за това в размер на 111 493 лв. без ДДС следва да бъдат възстановени на „НС ГРУП“.
„Страните по договора не са отчели дали е прилагана договорената възможност за спиране срока за изпълнение, за кои СМР и за какъв период. Не са конкретизирани по хронология периодите на забавеното изпълнение, поради обективни причини, за които изпълнителят няма вина и с които трябва да се удължи първоначалния срок на договора. Не е посочено основанието, на което се възстановяват суми за начислени неустойки, конкретните дейности и периода, за който са начислени“, се сочи в констатациите.
Според сметната палата тази неяснота не позволява да се изрази категорично становище дали е налице изменение на срока на договора. Строежът се счита за окончателно предаден на възложителя с подписване на протокол за установяване на годността за ползването му.
Останалите проверени договори са: за строителен надзор на стойност 303 566,40 лв. с ДДС; за управление, наблюдение и контрол на строително-монтажни работи на стойност 234 000 лв. с ДДС; за авторски надзор по време на изпълнение на строителството на стойност 235 200 лв. с ДДС. Тоест, общият разход за новата пленарна зала възлиза на почти 23,2 млн. лв.
„Изплатените средства по проверените договори са в рамките на договорените цени и са документално обосновани. Изпълнението на договорите за услугите, свързани със строителството и за допълнителните СМР е в съответствие с договорените клаузи и със законовите изисквания“, се сочи още в одита.
Нередност е, че след законоустановения срок е изпратена информация до АОП за приключване на договорите. Установени са и несъответствия с договорените клаузи по отношение на гаранцията за изпълнение на договора.
За отстраняването на несъответствията с правната рамка още по време на одита са предприети адекватни действия от възложителя. Поради тази причина не са дадени препоръки на ръководителя на одитираната организация, се сочи в заключение.
Припомняме, че в момента се изпълнява и друг договор за строителство, възложен от Народното събрание за сданието с надпис „Съединението прави силата“, в която допреди няколко месеца заседаваха депутатите.
Той е за проектиране и изпълнение на ремонт на електрически, ОВК инсталации, строително-монтажни работи по фасади и покрива на Народното събрание.
За изпълнител е избрано обединение „Клим-АТ-ЕЛ“ ДЗЗД, създадено между фирмите „АТ Инженеринг 2000“ ООД и „Климатроник“ ЕООД.
Договорът, сключен с обединението през април месец миналата година, е на стойност 22,5 млн. лева с ДДС.
Тази поръчка е била обявена за първи път през февруари месец 2019-та с прогнозна стойност малко над 17,5 млн. лева с ДДС. Кандидати тогава са два консорциума: „БСГ-Бояна“ (между „Булстрой Груп“ и „Архитектурно студио Бояна“); и „И-Е-Строй“ ДЗЗД (с участници „Ирел строй енд проджект“ ЕООД и „Егнатия България“ ЕООД). Още преди да се стигне до отваряне на ценовите им оферти процедурата е спряна на първи етап с аргумент, че офертите на двамата участника не отговарят на изискванията на възложителя.
Впоследствие е обявена втора процедура – с по-висока прогнозна стойност, която вече е финализирана с договор.
