В днешното издание на "Видимо и невидимо: Изопачената история" Кънчо Кожухаров ни среща със Силвия Авдала - историк, изследовател и председател на "Независимо историческо дружество".
Силвия Авдала разказва, че когато посещава Музея на Холокоста в Скопие през 2012 г. най-големият експонат и изключително масов декор за снимки на посетителите е вагон, според който с българските държавни железници са депортирани македонските евреи. Проблемът е в това, че вагонът е с логото на БДЖ от 60-те години. „След публикация във вестник „24 часа“, логото се смени с друго, което отново не улучиха, защото все пак би трябвало да знаят че да, действително пише „България“ под логото на БДЖ по това време, но едновременно с това би трябвало да е ясно, че не на английски, а на френски език са написани вагоните. Другото, което по-наблюдателните посетители на музея на време забелязаха, че на задната ос стоят следите от логото на „Югославските железници“. Към днешна дата има огромен плакат на тази част на вагона с обяснителен текст, който все пак прикрива въпросното лого, което явно не може да бъде изтрито.“ Още: Доц. Сергей Страшнюк: Гладоморът не е геноцид, а социоцид (ВИДЕО)
Друго, което прави впечатление в музея е „документален филм“, който се прожектира на три паралелни екрана. Филмът е компилация от седем източника. „Документалният“ материал, който претендира, че единствен е запазил картина от тези злощастни събития, всъщност е с кадри не от тези места и те са снимани по друг повод. ”Това, което знаем е, че въпросният документален филмов материал е предложен от българската държава като доказателствен материал по делото Бекерле през 1967 г. и е представен като доказателство там. Излъчван е в Съдебната зала, но поради това че е озвучен на немски език, цитирам какво казва по този повод съдията: „Да, той е специално озвучен на немски език. Освен това е монтиран манипулативно.“ В крайна сметка съдът в Германия преценява, че няма как да се разбере кои от кадрите са автентични и могат да се ползват като доказателство, и по тази причина не е признат за доказателство.
„Виждала съм много музеи на Холокоста из Европа, а вече и в САЩ. Счита се, че много музеи възникнаха с идеята да се познава по-добре тази част от миналото с презумпцията да не се повтори. Но това, което трябва да се отчита е, че все пак този музей е изцяло и единствено насочен към т.нар. български фашистки окупатор. Там Германия просто не съществува.“, казва изследователката на темата за спасяването българските евреи.
„Това е много показателно за това с какви инструменти си служи македонската пропаганда по отношение внушенията, които носи въпросния музей и е изключително тежко посегателство върху българската национална памет, националната ни история, която все пак, би трябвало да е обект на националната ни сигурност.“, категорична е Силвия Авдала. Още: Михаил Станчев:Западът прави всичко възможно да не даде Украйна на Русия, а Русия - да не даде Украйна на Запада (ВИДЕО)
Как „документалният филм“ е попаднал в Скопие, за пликовете, надписани с химикалка от 50-те години, за споразумението Данекер-Белев, написано само на български и не по стандартите на документооборота на администрацията в Царство България, за другите „експонати“ и други любопитни разкрития ще научите от видеото:
