Необходимо е приемането на закон за личния фалит на гражданите. В момента в България има законодателство за обявяване на търговско дружество в несъстоятелност, но няма възможност фалит да обяви обикновен човек. В това отношение страната ни изостава и е сред малкото, които нямат такова законодателство. Това става ясно от доклад на експертите от Съвет по икономически и публични политики (СИПП) на тема "Личен фалит: Социални измерения и икономически ефекти".
В анализа си от СИПП са изследвали практиката в редица страни от целия свят. Каквито и варианти за обявяване на фалит на граждани да са въвели, има някои характерни особености, които го отличават от обявяване на фирма в несъстоятелност. За разлика от търговското дружество, което прекратява съществуването си с края на производството по несъстоятелност, при хората животът продължава и след обявяването им във фалит. Освен това за оцеляването на хората и осигуряването на обичайните им житейски дейности законът обикновено посочва кръг от имущества, до които кредиторите нямат достъп. В момента у нас това е например основно жилище, което не е над определен размер, както и лични вещи и покъщнина.
Българите имат интерес към темата за личния фалит, но тя тепърва трябва да бъде дискутирана и разяснявана, тъй като има голяма неяснота по темата и дефицит на информация. Според проучване на агенция "Тренд" близо 2/3 (62%) от сънародниците ни не знаят какво представлява Законът за личния фалит. Изключително важно е по какви правила ще се случва личният фалит, тъй като той може да има както положителни, така и негативни ефекти, предупреждава икономистът Владимир Сиркаров.
Бъдещият закон за личния фалит трябва да помогне на физическите лица, които изпадат в тежко финансово положение, но без да пречи на стабилността на финансовата система. "Когато правим закон, който пази длъжника и маха тази безумна ситуация с вечния длъжник, трябва да имаме предвид, че не можем да поставяме финансовия сектор в сложната ситуация да не може да си събира вземанията, защото можем да поставим под риск нашите спестявания", отбелязва колегата му Кузман Илиев.
В страните, където е уреден фалитът на граждани, има и правила и за частично или пълно освобождаване от задълженията чрез преструктуриране, споразумения с кредитори и др. Целта е човек за може да започне живота си на чисто и да не бъде вечният длъжник. Едно законодателство за личния фалит ще има влияние срещу много хора и бизнеси, посочва Владимир Сиркаров.
Обявяването на гражданин в несъстоятелност включва и налагането на различни мерки върху него, с които се цели той да бъде дисциплиниран и превъзпитан, като например получава ограничение или забрана да извършва дейности, да заема длъжности, понижава се кредитният му рейтинг и др., пише вестник "Труд".
Законите обикновено съдържат и определен морален елемент, т.е. отчитат причините за несъстоятелността - дали е възникнала в нормалния ход на дейността, дали е следствие от рискови действия и сделки, злоупотреби и закононарушения, употреба на алкохол, хазарт или др. подобни.
Ако бъде направено популистко законодателство, ще станем свидетели на едно оскъпяване на процеса и спад на икономическата активност. Много е важно при изграждане на целия законодателен пакет да се вземе предвид моралният елемент при отчитане на това как човек изпада в личен фалит, обяснява Кузман Илиев.
Процесът по обявяване на гражданин в несъстоятелност най-често се води от лице, назначено от съда, например от синдик. В този процес синдикът движи всички сделки на длъжника. Нещо повече, сделки на длъжника, извършени в определен период преди да започне процедурата за обявяване в несъстоятелност може да бъдат отменени, за да може кредиторите да си съберат парите. В някои държави може да бъдат отменени сделки, сключени до две години преди обявяването във фалит, като например отказ от наследство, дарение, както и сделки, които облагодетелстват само част от кредиторите.
Почти никъде няма вариант за пълно освобождаване от дълговете. Обикновено длъжниците не могат да се освободят от плащането на данъци, държавни такси и издръжка. Но може да се налага мораториум на плащанията, т. е. кредиторите да не могат да преминават към принудително събиране на вземанията си.
Според доклад на Европейската комисия, въвеждането на личния фалит на граждани в страни като България, Румъния, Гърция и Хърватия може да доведе до повишаване на БВП с 3% и на заетостта с 2 на сто.
