Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Шпионите приличат на учените

22 февруари 2013, 10:05 часа • 14216 прочитания

Доналд Хитфилд притежавал консултантска компания в САЩ, получил образование в Харвард и отглеждал две деца заедно с жена си. Бил успешен американски гражданин. Едва ли на някого от познатите и колегите му би му дошло наум, че Доналд Хитфилд всъщност е Андрей Безруков и е ръководител на руска разузнавателна група. Безруков работел под прикритие още от края на ХХ век и за това време не е произнесъл нито една дума на руски. Преди две години става жертва на предател, след което се връща в Русия, пише rusrep.ru.

Андрей Безруков е роден в гр. Канск, Красноярска област. Учил е в Томския държавен университет. Заедно с жена си – Елена Вавилова, над 20 години е бил в нелегалност и се е занимавал с разузнавателна дейност. През 2000 г. е завършил Факултета по държавно управление „Джон. Ф. Кенеди” към Харвардския университет. През лятото на 2010 г. е арестуван в САЩ и заедно с другите участници в шпионския скандал, включително Анна Чапман, е изпратен в родината си в замяна на четирима руски граждани, обвинени в шпионаж в полза на САЩ и Великобритания. Сега работи в компанията „Роснефт”.

Като начало да уточним как се нарича това, с което сте се занимавали в САЩ? Шпионаж?
То е същото, с което се занимават американските спецслужби в Русия. Тук има разлика в понятията. На английски „шпионаж” се превежда като spying, но в руския език spy има две значения – шпионин и разузнавач. Може да се разбира различно. Неслучайно в Съветския съюз наричаха своите с хубавата дума „разузнавач”, а враговете – „шпиони”.

Вярно ли е, че за цялото време на работата ви не сте произнесли нито една дума на руски?
Вярно е. Това е особеност на нелегалната работа. Не можеш да използваш родния си език дори вкъщи, през цялото време се намираш под строг самоконтрол. Макар че след няколко години работа това става естествено. Дори започваш да сънуваш на другия език. С жена ми и сега говорим основно на английски и френски.

Вашата жена е работила с вас. Тя също ли беше под прикритие?
Да, жена ми Елена също е професионален разузнавач и работихме заедно зад граница от първия до последния ден.

Живели сте дълго време в страната и фактически сте работили против нея, така ли?
Разузнаването не се определя от това срещу кого работиш, а за кого работиш. Като разузнавач работиш, за да принесеш полза на своята страна. Престъплението може да бъде конкретно срещу някого, а разузнаването като дейност има патриотичен характер.

И как тогава сте възприемали хората наоколо, ако не като врагове?
Като основен обект за изучаване. Това е страна, която си длъжен да познаваш, това са хора, които искаш да разбереш, за да можеш да помагаш на ръководството на своята страна да взема правилни решения.

Тоест разузнавачът е нещо от рода на учен под прикритие?
Да, дори бих казал така: за да победиш, трябва да разбереш, за да разбереш, трябва да обикнеш. Тоест длъжен си да обикнеш страната, в която работиш. Наличието на човек, който може въпреки дезинформацията на място да разбере какво се случва, е позитивен стабилизиращ фактор. За да се подготвиш и да се защитиш, понякога е достатъчна троха критична информация. Бих казал така: разузнаването е отбранителна работа.

Успяхте ли да обикнете САЩ?
Не мога да кажа, че обикнах тази страна. В културен план съм живял и в по-интересни страни от Съединените щати. Но разбира се, уважавам американците. Харесвам много черти на американския народ, такива като оптимизъм, изобретателност, готовност за необходимите промени, умение честно и бързо да признават и поправят грешките си.

Работили сте в САЩ от 1999 г., а преди това?
Не мога да коментирам това.

Какъв бизнес имахте в Америка?
Специалист съм по стратегическо прогнозиране, по формиране на бъдещето. Научните ми трудове се отнасят основно към тази област. Работил съм с водещи корпорации и държавни органи в редица страни, включително САЩ. Но като консултант ми се е налагало да работя и в други насоки – да управлявам промени в корпорации, да организирам осъществяването на големи договори и т.н.

Пари и бизнес – това е цял живот зад граница…
Да, разбира се. От професионална гледна точка, когато човек в моята ситуация се окаже зад граница, той трябва да построи напълно нов живот и в материален, и в семеен план. Човек фактически започва живота си наново. Може да се каже, усещаш се друг човек. Със съпругата ми отлетяхме в командировка с една чанта. Наложи се да получавам ново образование, да търся работа, да създам бизнес, и не един. Без ничия помощ и с минимални средства – помните каква беше ситуацията в нашата страна по това време. И при това да върша основната си работа – да изпълнявам поставените задачи.

Как попаднахте в Харвардския университет?
В Харвард получих диплома за магистър по държавно управление. При постъпването преминах подробна процедура по подбор, както и другите кандидати, включително тестове, мотивационни писма, препоръки.

Необходим ли е актьорски талант в разузнаването?
Мисля, че да.

А не сте ли мислили някога да станете актьор?
Не. Ако актьорът се превъплъщава в определено време, а после се връща към своя живот, то тук превъплъщението е постепенно, но по-дълбоко, всепоглъщащо. Всъщност ставаш друг човек от друга нация, с друг език, но не други идеи.

Случвало ли ви се е поради психическа умора, достигнала критично ниво, да ви се иска да захвърлите всичко?
Не, не ми се е случвало, защото много обичах работата си. Чувствах се щастлив човек. В душата си бях и си оставам романтик. Разузнаването е най-романтичната професия. Моите колеги – тези, които познавам лично и за които съм чувал – са удивителни хора, талантливи, нетрадиционни, често по човешки сложни. Това са хора с поразителна чистота. За техните съдби, често трудни в личен план, може да се изпишат книги. И което е жалко и трагично, за най-добрите от тях често разбираме едва след тяхната смърт, а понякога изобщо не разбираме… Работата в нелегалност пречиства хората, не остава време за суета.

Какви качества са важни за разузнавача? Кое е основното?
Мисля, че патриотизмът. В това и само в това има смисъл работата. Парите не могат да бъдат смисъл на разузнаването. Само преданият на идеята човек може да върши своята работа, разбирайки, че може да прекара остатъка от живота си в затвора. Никакви материални блага не могат да оправдаят това.

Работата на разузнавач прилича ли на филмите за Джеймс Бонд? Какво е тя – рутина или истински риск?
Разузнавателната работа не се подготвя, за да се проваля. Тоест рискът е разбираем и решенията се приемат така, че рискът да се минимизира. Разузнаването не е авантюристично приключение. Ако се държите като Бонд, ще ви хванат за половин ден, максимум за един. Дори ако си представите, че има магически сейф, в който лежат всички тайни, утре половината от тях ще остареят и няма да са необходими на никого. Висшият клас разузнаване е да разбереш какво ще си мисли твоят опонент утре, а не какво си е мислил вчера.

Децата ви сега са на 18 и 22 години. Не са родени в Русия.
Да, децата ни се родиха и израснаха зад граница. Растяха там като всички нормални деца, естествено, без да знаят дума руски.

Те са живели там цял живот. Не е ли повече американското в тях?
Факт е, че до идването им в Русия в тях нямаше нищо руско, но не бих ги нарекъл типични американци. Знам как американският културен казан претопява всички по един образ, затова записахме децата във френско училище. За да запазят европейски, открит поглед върху живота, вместо опростени щампи и празна политическа коректност. И разбира се, стараехме се да имат възможност да видят и сравнят различни страни и сами да правят изводи. Очевидно е, че като живееш в друга страна, не можеш да се приобщиш към руските ценности. Но можеш да възпиташ ако не любов, тъй като не познават страната, то поне уважение.

Как децата преживяха вашето арестуване?
Арестуваха ни, докато празнувахме рождения ден на големия ни син. Няколко минути децата мислеха, че това е някакъв номер – тълпа хора в тъмни костюми и черни коли… Разбира се, за тях това беше шок. Но за излизането от този шок помага това, че като родители ние постоянно съхранявахме с тях добър душевен контакт, открит диалог в семейството, взаимно разбиране и доверие. След нашето арестуване те отлетяха за Русия по наша молба, без да знаят кой ще ги посрещне и какво ги очаква… Когато след размяната накрая се срещнахме с тях в Русия и те разбраха истината за нашата професия, през първия месец всяка вечер говорехме. Мисля, че в края на краищата успяха да разберат защо сме направили определен избор в живота. Независимо от всички трудности в адаптацията, в Русия те имат това, което никога преди не са имали – дядовци и баби, семейство със своята дълга история, което ги обича.

Как се развива съдбата им сега?
Те са в процес на интеграция, която сега е много трудна. Руският език не е най-лесният за изучаване. За две години успяха да попътуват из страната и най-силно впечатление им направи природата, особено Сибир. Синовете ни си имат свои планове, които изобщо не са свързани с разузнаването или политиката. По-големият се интересува от бизнеса, особено от финансовата сфера.

Групата ви беше разкрита, след като ви предаде един от служителите на външното разузнаване. Какво бихте му казали, ако го срещнете?
Мисля, че този тип, Потеев, би се постарал да не се среща с мен…

И все пак? Просто си представете.
Нищо не бих му казал. Няма за какво. Смятам, че и без това до края на живота му това ще му тежи. Предателството е като язва – разяжда те. Не можеш да съхраниш емоционален баланс в живота, когато разбираш, че си предал или убил. А баща му е бил герой на Съветския съюз. Той предаде не само себе си – той уби паметта на родителите си. Каквито и пари да са му платили, съгласен съм с Владимир Путин, който каза, че трудно може да се завиди на живота му. Той или ще се пропие, или вината ще го съсипе – да се събужда всяка сутрин и да помни какво е извършил. В ЦРУ и ФБР много се радват на предателството на Потеев, но към самите предатели отношението е както навсякъде – ужасно. След две години в САЩ той вероятно го е почувствал. Вече им е омръзнал. Не им е необходим повече. Като изстискан лимон.

Какви са били мотивите му?
Мисля, че това е човек, за когото родината и разузнаването са били второстепенни, а това означава – разменна монета. Добавете към това неудовлетворените амбиции и вкуса към парите и той вече е готов да престъпи принципите си за определена цена.

Сблъсквали ли сте се с разузнавачи, които са били купени или превербувани?
Не, никога. Не съм чувал за нито един истински професионалист, още повече нелегален, който да е бил превербуван. Впечатлението ми за предателя Потеев е, че той е слаб професионалист. В разузнаването се е озовал случаен човек и ето какъв е резултатът.

Когато ви разкриха, опитаха ли се да ви вербуват на тяхна страна?
Не. И от предателя Потеев, и от собствени наблюдения те знаеха, че това е безполезно. След арестуването към мен и към жена ми агентите на ФБР се отнасяха като професионалисти с професионалисти – с подчертано уважение.

Какво чувствахте след ареста?
Веднага следа ареста си спомням състояние на пълна вътрешна мобилизация, дори чисто физически. Сякаш целият ми предишен живот, всички планове внезапно отидоха на заден план, в някаква мъгла. Главното беше желанието да разбера причината за провала и да намеря възможност да се свържа с жена ми и децата. Имаше разбиране, че предишният ми живот е завършил и започва друг етап – етап на борба по нови правила, която може да продължи дълги години. Това състояние на ежеминутна пълна готовност за всичко продължи десет дни, докато не стана ясно, че на висше ниво се водят преговори за нашето освобождаване.

Като експерт как виждате Америка?
САЩ преживяват доста сложен период, когато супердържавата става нормална силна страна. Може би лидер в определени области, но не и безспорен. В Щатите това се възприема доста болезнено. Има хора, които си задават въпроса какво място ще заемат САЩ в света. Интересното е, че много от тези хора са военна интелигенция, много образован слой, който може реално да оцени положението на страната. Тези военни предлагат САЩ да заемат позиция, ориентирана по-скоро към сътрудничество в решаването на глобални проблеми не само на страната, но и световни, такива като забавянето на икономическия ръст, вместо да поддържат позицията си на сила. Но те още са малцинство. Този диалог за бъдещето на Америка едва започва, но ние трябва да го следим, тъй като той влияе и на Русия, на това как те ни виждат нас – като противник или, което е по-реалистично, като един от силните играчи в света.

А как възприемат Русия американците?
Сред американските медии и американските политици Русия заема маргинална позиция. След като СССР отиде в небитието, реално ги вълнува само темата за нашия военен потенциал, който все още представлява опасност. Не мисля, че американските политици се интересуват от друг аспект. Всичко се свежда до щампи – Русия е несъвършена, не играе по правилата, недемократична е. Русия им се вижда слаба и затова не им е интересна, не заслужава реален партньорски диалог. Това е като в отношенията между хората – за да ви уважават другите, първо трябва да уважавате себе си.

Снимка: личен архив

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес