Бумът на шистовия петрол и газ в Северна Америка промени силите в световната енергетика, осигурявайки огромни количества хидрогорива на ниски цени за западните страни, въпреки че Близкият изток запазва важното си място на международната сцена.
„Революцията на природния газ е реална. Изведнъж се оказва, че Северна Америка има газови залежи за 100 години напред, а в световен мащаб енергийните доставки са подсигурени за следващите 250 години”. Този бум „преначертава геополитическата карта на света”, каза Марвин Одъм, ръководител на „Шел”, по време на скорошна конференция.
От 2007 година насам технологията, наричана „фракинг” или хидравлично разбиване, комбинирана с хоризонталното сондиране, позволи добива на огромни количества хидрогорива от шистовите залежи в САЩ и Канада.
По този начин през 2012 година САЩ са добивали по 6,4 милиона барела суров петрол на ден, което е ръст от 32% за последните 5 години и рекордно количество за последните 15 години.
Това изобилие генерира доходи от десетки милиарди долари и създава стотици хиляди работни места, очертавайки се като златната треска на 21-и век, която предизвиква сериозни страхове за околната среда и здравето на местните жители.
Международната агенция за енергетика (МАЕ) дори предвижда, че до 4 години САЩ ще се превърнат в най-големия производител на петрол в света, изпреварвайки Саудитска Арабия и Русия, а до 2030 година ще постигнат енергийна независимост.
„Що се отнася до природния газ, независимостта е почти постигната”, отбелязва независимият анализатор Андрю Липоу. Само преди няколко години тази ситуация бе немислима. Тя променя нещата преди всичко за най-големия консуматор в света – САЩ, тъй като Канада отдавна е износител на енергийни ресурси.
Ако прогнозите се потвърдят, „САЩ няма повече да имат нужда от Близкия изток, нито от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) за петролните си доставки”, обяснява Липоу.
Дори напротив, Близкият изток се изправя „пред две предизвикателства: новата конкуренция в лицето на САЩ и увеличаването на собственото му потребление”, казва Кевин Маси от института „Брукингс”.
Спечеленото от САЩ предимство от експлоатацията на шистовите залежи е компенсирано от бума на енергийното потребление. Според МАЕ до 2035 година световното потребление на газ ще скочи с 50%, а това на петрола – с 10%, предимно поради развитието на транспорта в развиващите се страни, което от своя страна ще поддържа цените на суровината на високи нива.
„В един напълно глобализиран пазар САЩ остават уязвими пред всяко възпрепятстване на доставките, което може да оскъпи петрола и да отслаби американската икономика”, подчертава Маси.
Така, Близкият изток „остава решаващ” за енергийните доставки, без да споменаваме въпросите от областта на националната сигурност, обяснява Майкъл Леви от Центъра за стратегически и международни изследвания.
„Нещата стоят по различен начин за газа, тъй като това е разделен на региони пазар. Това означава, че геополитическото значение на шистовите залежи остава значимо”, отбелязва от своя страна Маси.
Страни като Украйна, Унгария, Полша, които зависят от руския газ, ще купуват все повече втечнен природен газ от Северна Америка. „Това ще окаже отражение върху цените” и ще ограничи превъзходството на руския гигант, подчертава Маси.
Останалите страни са далече от резултатите на САЩ.
В Европа например, опасенията за отражението върху околната среда възпрепятстват добива на шистов газ във Франция и в България. Във Великобритания се водят дебати, а в Полша, чието правителство гледа благосклонно на ресурса, гигантът „Ексон Мобайл” претърпя неуспех след няколко безрезултатни опита.
Китай също има богати резерви от шистови скали, но те са или в сухи области, а фракингът изисква големи количества вода, или в твърде населени райони с неподходяща инфраструктура.
АФП
