На 25 юни се проведе 6-то издание на превърналия се в традиция – Празник на Тетевенската саламура. Той отново събра гости от цялата страна, дошли да опитат най-вкусната рибена чорба и да видят забележителностите и природните красоти на Тетевен.
Още: До какво води липсата на опция „Преглед и тест“ при е-магазините?
Още: Доц. Миланов за обидите между политиците и липсата на възпитание
Тази година, поради започналите ремонтни дейности на пл. „Сава Младенов“, събитието се проведе на улица „Лечо Гайдаря“ в гр. Тетевен, където официално беше дадено началото на празника от кмета на Община Тетевен д-р Мадлена Бояджиева.
Тя приветства както присъстващите, така и участниците в характерния местен празник на рибената чорба.
Още: Проф. Рачев прогнозира затопляне в новогодишната нощ
Още: Заради снега: Остава кризисна ситуацията в Троян, Ловеч и Самоков
Не е случайно това, че сме отредили специално място в календара на тази наша неповторима рибена чорба, каза д-р Бояджиева в словото си.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Заради проблеми с тока: Свикват кризисен щаб в Самоков
Още: Пускат градския транспорт до Витоша, снегът надхвърля 2 метра
Има рибена чорба навсякъде: и по Дунава, и по морето, но тук, това което се прави в Тетевен, е изключително характерно и уникално по рода си ястие, със своя аромат и прецизно подбрани съставки, отличаващи го сред останалите, подчерта кметът.
Д-р Бояджиева добави още, че всяка година се влагат старание и усилия за обогатяването на програмата на този традиционен празник за тетевенци и завърши с думите на Николай Хайтов, който казва следното за любимото си ястие – „На този и на онзи свят – тетевенска саламура!“.
Още: 21 години от атентата в база „Индия“ в Ирак, загиват петима български войници
Още: Кой има имен ден днес, 27 декември 2024 г. Честито!
Програмата продължи с обиколка на участниците в празника и презентиране на приготвените от тях характерни ястия от региона. Същевременно бе извършено и обичайното зарибяване в р. Бели Вит.
След като д-р Бояджиева и нейните гости дегустираха направеното от участниците, те определиха и носителите на специалните награди. Всички, допринесли за организацията на празника, получиха грамоти от кмета на Тетевен. Грамота и плакет за „Най-автентично и атрактивно участие в празника и принос за опазване на културните традиции на тетевенци“ получи село Български извор. Грамота и плакет за „Най-богата и разнообразна трапеза“ получи село Черни Вит.
Бяха връчени и две специални грамоти на „Рибено“ ООД и вила „Червен“ за активното им участие в празника през годините.
Един от акцентите в събитието бе конкурсът за най-добра саламура под името „Майстор сготвил, майстор оценил“. Така най-добрата рибена чорба бе определена от майсторите готвачи, участващи в мероприятието, които опитаха всички рибени чорби, оценявайки на анонимен принцип майсторлъка на колегите си.
Журито отреди на първо място село Малка Желязна. На второ място останаха пожарникарите от местната противопожарна служба, като бяха определени две трети места – за село Рибарица и за участниците от Махалата. На победителите бяха връчени плакети и грамоти.
Пъстротата на празника се допълни от изложението на местни занаятчии и изпълненията на духовия оркестър „Виво Монтана“.
В събитието се включиха селата Черни Вит, Васильово, Рибарица, Български извор, Голям извор, Гложене, Градежница, Малка Желязна, местната Пожарна, участниците от „Махалата“, комплекс „Върбака“, НПГГСД „Сава Младенов“ – гр. Тетевен и фурна „Тетевен“.
Официални гости на празника бяха народните представители Николай Нанков и Младен Маринов. Сред присъстващите бяха още зам.-кметовете Тони Стоев и Борис Врабевски, общински съветници, представители на списание Дестинация България.
Поздравителни адреси бяха получени от Христо Проданов – министър на туризма и Донка Михайлова – кмет на Община Троян.
Празникът на Тетевенската саламура се организира за първи път през 2016 година в мандата на настоящия кмет на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева. Оттогава се превръща в традиция за тетевенци и всяка година става все по-вълнуващ и популярен, дори извън пределите на България.
