Националният оперативен щаб (НОЩ) се превърна във важен фактор в живота на българите през последната година. Месеци наред нетърпеливо следяхме брифингите, чудейки се какво ли ще се случи със страшната пандемия, която тотално промени живота ни.
Със смесица от страх и любопитство, през цялата пролет на 2020 г. треперехме колко са новите заразени и починали и какво ли още ще ни забранят. Един гологлав мъж с униформа ни гледаше строго от екрана и ни плашеше, че трябва да спазваме мерките, ако искаме да оцелеем.
Държавата обяви извънредно положение, Народното събрание се разпусна и неусетно щабът се превърна в най-силната и активно работеща институция у нас. Той направляваше действията на държавата в борбата с пандемията и определяше правилата в обществото. НОЩ диктуваше живота ни – какво можем да правим и какво не, имаме ли право да работим, да излизаме, да се срещаме с близките и приятелите ни.
Основните фигури в НОЩ бяха три – председател беше генерал-майор Венцислав Мутафчийски – началник на Военномедицинската академия, а негови колеги и партньори бяха проф. Тодор Кантарджиев – директор на Националния център по заразни и паразитни болести, както и доц. Ангел Кунчев – главен държавен здравен инспектор. Тримата работиха отдадено, почти денонощно в борбата с пандемията. Анализираха случващото се по света и у нас, следяха проучвания и насоки как да се справим с непознатия вирус, съветваха как да се пазим и какво да правим, ако се заразим. Управляваха здравната система, но и целия обществен живот.
"Звездата" в щаба в първите месеци на пандемията безспорно беше генерал Мутафчийски. Той беше най-често показваното лице по медиите, а строгите му препоръки бяха почти като закон. Военният лекар дори изнесе реч пред Народното събрание при обявяването на извънредното положение. Говореше се, че ще стане здравен министър или кандидат за президент. Но генералът трудно понасяше прекомерното обществено внимание – започна да се заяжда с журналистите и да отговаря язвително на "глупавите" им въпроси. Впусна се в битка, която нямаше как да спечели.
Неговият авторитарен и безкомпромисен стил, както и някои много крайни изказвания, също му спечелиха много врагове и това му изигра лоша шега. От герой-спасител с блестящ публичен ореол генералът малко по малко се превърна в негативен образ в очите на много хора. След като Костадин Ангелов стана здравен министър, той пое ръководството на заседанията и брифингите на щаба, а генерал Мутафчийски формално остана председател, но получи по-периферна роля. Преуморен от отговорността и медийното внимание, шефът на ВМА се отдръпна и се изолира в медицината, където се чувства в свои води.
Докато ни разясняваше особеностите на вируса, проф. Тодор Кантарджиев стана популярен със забавните си физиономии и редица крилати фрази. Разказваше ни, че има и по-страшни болести от Covid-19, но се дразнеше на пишман специалисти, които се "докторясват" и саботират усилията на него и колегите му. Доц. Кунчев показваше по-голямо спокойствие, но не се свенеше да ни предупреждава за лошите сценарии и да предлага строги мерки, щом прецени, че е необходимо. Тримата бяха чести "гости от екрана" във всеки дом и ако използваме холивудска аналогия, можем да ги наречем "Лошият, забавният и хладнокръвният".
Щабът изглеждаше всемогъщ, особено в първите месеци от пандемията, когато здравен министър беше Кирил Ананиев – опитен финансист, който знае как се управляват пари и се правят бюджети, но няма идея от здравеопазване и здравни кризи. Според мнозина Ананиев изпълняваше главно функцията на подпис и печат, който да валидира политиките на щаба.
С по-периферна роля в НОЩ бяха шефът на столичната РЗИ Данчо Пенчев, шефът на столичната болница "Пирогов" Асен Балтов, ръководителят на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов и зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов. Те имаха своите важни отговорности – болници, лични лекари, ваксини, но не получаваха огромното обществено внимание, на което се радваха първите трима.
Как дойде краят на щаба и кога ще е последната ни среща с него, четете в Expert.bg