След като "езикът е тялото на мисълта" по израза на Хегел, класациите "Дума на годината" са най-бързият начин да разбереш за какво на хората им се мисли и за какво не. В България след падането на комунизма най-употребяваната дума в медиите беше демокрация, а днес почти не можеш да я чуеш. Защото станахме демократи ли и няма какво повече да се каже по въпроса, или защото се оказа, че нямаме нищо против недемократичните режими като този на Владимир Путин?
Коя е думата на 2023 година?
Българската дума на 2023 година е изкуствен интелект, избрана с допитване, организирано отново от платформата "Как се пише?". Тя беше избрана между десет думи, използвани с висока честота в публичната реч през годината - Букър, война, времеубежище, демонтаж, евроатлантик, изкуствен интелект, ротация, сглобка, Шенген, PISA - и е свидетелство за съвременно мислене и широко отворени очи за глобалния свят. И то въпреки всички опити да накарат българите да се взират само в собствения си национален пъп. И специално да ги плашат, че изкуственият интелект е враг, дошъл от Запад да им вземе хляба и въобще мястото под слънцето. Здравият разум си дава сметка, че естественият интелект е създал изкуствения, за да постигне повече, отколкото би могъл със свои сили. И че една технология сама по себе си не може да бъде опасна, а става такава само заради хора, които от алчност или отмъстителност я използват срещу други хора, така че битката трябва да се води с тях, а не с изкуствения интелект.
Още: Не идва по-спокойна година: Политолог посочи основния проблем пред политиците
Думата война, която беше Дума на 2022 година, и сега е напред в класацията, но без Украйна след нея, защото фронтовете се увеличиха и възродилият се тихомълком съветизъм вече води война срещу евроатлантизма като цяло. Честотата на употребата на тази дума през 2023 е знак за това, че българинът има сетива за опасността от Изток, която според прогнозите ще се засилва. Наскоро германският министър на отбраната открито предупреди, че войната между Русия и Украйна може да обхване и съседни държави.
Войната на съветизма с евроатлантизма на местна сцена и в символен вариант се прояви в политическа атака (с участието на официална Москва) срещу демонтажа на Паметника на съветската армия в София. През 2023 той най-после започна, но беше спрян под претекст, че е незаконен - независимо, че ако има нещо незаконно, то е 30-годишното неизпълнение на законно взетото решение от българските власти паметникът да бъде демонтиран.
Сглобка, времеубежище и Букър
Първата дума в класацията, пряко насочена към българската вътрешна политика, както можеше да се предположи, е сглобка - между довчерашните непримирими противници ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ). Неутралният технически термин в случая е с негативно-ироничен подтекст, защото отпраща към механична връзка там, където тя трябва да е по убеждение. Заедно с това обаче изключителната честота на употребата му през последните месеци постепенно го превърна в общоприет разговорен синоним на коалиция и така го лиши от допълнителните му значения. Банализацията му показа, че широката аудитория за разлика от малките твърди ядра, които са склонни да се държат наказателно, е готова временно да се откаже от претенции за безкомпромисност към управляващите в полза на евроатлантизма и затвърждаването му с влизането на България в Шенген. Именно временно обаче: сглобката не е окончателна връзка, а подлежи на разглобяване, когато премине геополитическата турбуленция, предизвикана от войната в Украйна и проруските тежнения на президента. Дотогава сглобката ще трябва да се подържа с ротация - непознат по нашите земи "политически атракцион", на който засега българинът гледа главно с любопитство.
Още: "Буря в чаша вода, силен драматизъм": Георги Лозанов за демонтажа на МОЧА
Думите времеубежище (непосредствено след изкуствен интелект и сглобка) и Букър са изненадата на класацията, тъй като за първи път в общественото съзнание културата се изравнява с политиката и на моменти дори я изпреварва. Стана така, защото Георги Господинов, отличен с наградата "Букър" и други престижни отличия, лекува "нобеловия комплекс" на нацията - че не сме забелязани на Запад, което е обида за славната ни европейска история. Романът му "Времеубежище" не просто беше забелязан, а масово беше превеждан и четен - заради проблема, който поставя, валиден и там, и тук и добил болезнена актуалност с руската инвазия в Украйна. Ако се вкопчиш в миналото си, сам унищожаваш настоящето и бъдещето си. Българите разбират това, защото времеубежище, освен име на роман, е и нова дума, която през 2023 влезе в речника им. Получи се един задочен синхрон, който тази година ги накара да се почувстват повече европейци: докато правителството на Денков-Габриел премахваше пречките пред политическата интеграция на страната със Запада, Господинов с романа си ускоряваше културната. И това не е разговор между либерални интелектуалци, а дума в устата на всеки втори. И може би е някаква утеха за лошите резултати от международния тест PISA, който проверява уменията на 15-годишните ученици да прилагат усвоените знания на практика. Но тестът дойде преди всичко като важно напомняне, че образованието не е самоцел и още по-малко диктат на старите над младите, а е интелектуална и морална подготовка да бъдеш себе си.
Руската пропаганда умее да вдига публична врява, с която да заглушава собственото мнение и да го манипулира с фалшиви новини, но думата и думите на 2023 година показаха, че тя все пак не е успяла да промие съзнанието на българите. Повечето от тях продължават да мислят като граждани на отворено западно общество. И няма как фалшивата новина, че "Аз съм българче" отпада от букварите да омаловажи истинската новина, че "Времеубежище" взе "Букър".
"Заради простащината, лъхаща от много политици, вече има лошо отношение към интелигентните" (ВИДЕО)
Войната в Украйна и българските медии - коментар на Георги Лозанов
Димитър Ганев: Предизборната коалиция на ПП и ДБ не решава политическото уравнение
