„За да може една държава със седем милиона население да се мери с гиганти като САЩ, Русия, Китай и Япония, тя трябва да има най-важния капитал за всяка една нация – талантливи млади хора с огромен потенциал, които са надеждата за бъдещето на България“.
Това заяви държавният глава Румен Радев, откривайки Деветата годишна среща на олимпийските ни отбори по природни науки, която се състоя в Националния археологически институт с музей при БАН. Той изтъкна впечатляващите успехи на олимпийците ни в настоящия състезателен сезон – за България са спечелени 79 медала и грамоти от различни олимпиади.
„Вашите победи и успехи на терена на науката както у нас, така и в чужбина, винаги ни изпълват с гордост. Воювайки на този изключително труден терен, вие не само отстоявате себе си и работите за напредъка на науката, но и за бъдещето на България“, каза той на олимпийците ни. Президентът отбеляза, че бъдещето все повече се доминира от науката, иновациите и дигитализацията и определи постиженията на българските олимпийци като един от най-важните фактори за привличане на преки чуждестранни инвестиции в България.
Държавният глава изказа благодарност на преподавателите, треньорите и олимпийските отбори по природни науки на България за упоритостта, енергията и вярата. „С всеотдаен и безрезервен труд вие утвърждавате нашата силна българска школа, давате перспектива в бъдеще и от нас се учат много други“, отбеляза той и благодари и на всички фирми и обществени организации, които подкрепят нашите олимпийци.
Припомняме, че и по благотворителната инициатива на VIVACOM – Операция „Жълти стотинки“ бе оказана подкрепа на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН). Сдружението е създадено през 2010 г. като продължение на програмата на фондация "Америка за България" за финнасиране на българските олимпийски отбори по астрономия, биология, информатика, математика, математическа лингвистика, физика, химия и отбора на младите физици. Оттогава досега фондацията е инвестирала 3.9 милиона лева в олимпийските отбори чрез СООПН, бе изтъкнато по време на церемонията.
Медалисти споделят
Състезателят по лингвистика, спечелил златен медал на Международната олимпиада тази година в Южна Корея Матей Петков сподели, че засега иска да се реализира в България. Според него средата тук не е чак толкова зле. „Има може би твърде голям процент на чалга културата, но не е чак толкова зле, колкото се представя“, коментира той. Матей поясни, че лингвистиката е пресечната област между езиците и логиката – математиката. „Лингвистиката е опит да се опишат естествените езици на света чрез математически методи и този опит е в голяма степен успешен – благодарение на лингвистиката имаме машинен превод от един език в друг“, посочи той и добави, че различни програми зависят именно от лингвистиката.
Важна част от успеха са добрите познания по предмета, психологическата нагласа и устойчивостта, сподели още той. Ето и неговата препоръка: „Ако има стресиращи фактори – не трябва да се оставяте да ви разсейват и другото важно е да сте позитивни. С позитивна нагласа трябва да се тръгва към всяко начинание и тогава шансът за успех се увеличава многократно“.
Сребърният медалист от тазгодишната международна олимпиада по математика в Южна Корея Евгени Киряков от СМГ призна, че задачите са били трудни, а конкуренцията изключително силна – там са Китай, САЩ, Русия, Тайван… Неговото обяснение за успеха е, че се дължи на труда. „Талантът е до VI клас, оттам нататък е само труд – решаване на задачи и дисциплина“, сподели той и добави - „тя, дисциплината, зависи от това дали ти харесва. На мен ми харесва и затова го правя“.
Потенциалът на България според него е огромен. „Подготовката на българските млади математици е много силна и амбициите им са много високи – това е което ни кара да вървим напред по математика“, смята той. Евгени сподели, че иска да учи в Англия или в САЩ, че е подал документи и очаква отговор от университетите.
Друг изявен лингвист - Виктор Балтин от Природоматематическа гимназия в Бургас, спечелил бронзов медал на тазгодишната олимпиада по лингвистика в Южна Корея, а на миналогодишната в Прага – златен, разказа, че подготовката заемала основната част от свободното му време. Неговата формула за успеха е в постоянството. „Като го има постоянството и когато си доволен от това което правиш, когато ти носи щастие и удовлетворение – всичко идва от самосебе си“, сподели той.
Олимпийският потенциал
„Потенциал имаме. Не е както едно време, разбира се – от една страна много народ изтече, от друга – много страни инвестират доста силно в олимпиадите, например източноазиатските и това е причина за известно отстъпление. Но потенциал имаме и работим да го реализираме“. Това e оценката на проф. дмн Петър Бойваленков, зам.-директор на Институт по математика и информатика при БАН, който до неотдавна е бил ръководител на отбора ни, а сега е част от екипа и е наблюдавал последната Олимпиада.
„В България политиката за подготовка за олимпиади е на много високо ниво – учени, работещи в Българска академия на науките, а не учители се занимаваме с тази подготовка. Имаме група от 20 – 30 учени, които целогодишно подготвят олимпийците, което допълнително ги мотивира и помага израстването им“, разказа пред Actualno.com ръководителят на отбора ни доц. Станислав Харизанов от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН. „На самите състезания се явяват по 6 ученика, какъвто е регламентът за международните олимпиади, но ние целогодишно работим с контингент от 30 – 40 деца“, посочи той.
"Напоследък се забелязва централизация и на международни олимпиади ходят основно деца от София и Бургас. Не знам на какво се дължи това, но имаме проблем в достигане до децата от по-малките градове. Дори в разширения отбор има много малко участие от градове извън София, Бургас, Пловдив и Варна“, посочи още доц. Харизанов. Той уточни, че така или иначе, основните ни училища, които са традиционно представени в олимпиадите са Софийската математическа гимназия, Първа частна математическа гимназия и Математическата гимназия в Бургас.
Дали потенциалът ни би бил по-голям, ако бъдат обхванати повече области и училища, доцентът не се ангажира със становище, защото, както поясни - подготовката се провежда предимно в София и Бургас. „В Бургас се развиват регионално, там много им се помага и от община, и от частни спонсори. Те правят също подготовки, паралелно на нашите“, отбеляза доц. Харизанов. За подготовките в София той уточни, че се провеждат най-вече в БАН – в Института по математика и информатика и отбеляза, че е по-трудно за децата от провинцията да пътуват. „Може би на това се дължи и липсата на такова участие от другите населени места“, коментира той.
Запитан дали вижда заплаха за бъдещите ни олимпийски отбори след излезлите сравнително ниски оценки от тестовете на учениците по математика, доц. Харизанов отбеляза, че математиката е много по-интуитивна наука и по-трудно може да бъде преценено нивото на учениците по този предмет. Контролните тестове, които се провеждат на европейско ниво, показват средно ниво, а на олимпиадите се явяват елитни ученици, отбеляза още той и изтъкна, че при нивото на олимпийците тенденцията е възходяща. "В последните няколко години тенденцията при националния отбор е да се подобряват резултатите от предходни години. Отново се върнахме в топ 20, където винаги ни е било мястото, макар, че за известно време бяхме извън тези позиции, но си ги поддържаме и то устойчиво през последните години“, посочи доц. Харизанов. „Участваме на всички високи международни нива като състезания доста успешно и към този етап не виждам проблем за подготовката на отбора", заключи той и отбеляза, че той няма впечатления от училищата и средностатистическия ученик, за да може да прецени нивото му. "За радост, тези които се водят елитни ученици, които се занимават с олимпиада са на нивото, което искаме и се надяваме да бъдат“, добави доц. Харизанов.
Запитан на какво се дължи успеха на младите български математици, доц. Харизанов без колебание потвърди, че имат роля гените, но и мотивацията за реализация на Запад. „Източноевропейските държави са открай време сили в това отношение. Те работят много усърдно и една от основните им мотивации е – Олимпиадата да е трамплин за реализация на Запад. Те имат допълнителна мотивация, тъй като доброто представяне от такъв ранг им отваря вратите към престижни западни университети“, коментира ръководителят на олимпийците. Според неговите впечатления българчетата имат тази допълнителна мотивация и са много са работоспособни.
