Американската президентска надпревара изобилства от завои. Целият септември кандидатът на републиканците Мит Ромни бездарно губеше точки. Изглеждаше, че неговата предизборна кампания се пука по шевовете. Вървяха слухове, че той е отписан даже от своите републиканци и всички сили се хвърлят за изборите за Конгрес и Сенат.
Но в началото на октомври, на първите дебати с президента Барак Обама Ромни се представи блестящо, спечели победа и вдъхна нов живот в своята кампания. В допитванията той догони Обама, а според някои даже излезе напред.
Затова пък веднага след като рейтингът на Ромни рязко тръгна нагоре, основните индекси на Нюйоркската борса синхронно тръгнаха надолу. Дау Джоунс, индексът на 30-те най-големи индустриални компании, загуби за три седмици 5%, въпреки че икономическата статистика в САЩ, а също така и статистиката от Китай и еврозоната бяха като цяло положителни през последните седмици.
Естествено, че не трябва да се съди по три седмици, но динамиката на пазара все пак е учудваща. Бизнесът трябва с ентусиазъм да подкрепи Ромни. Основател на Bain Capital, Ромни дълги години купуваше компании, преструктурираше ги, орязваше разходите, увеличаваше печалбите и ги продаваше. Под неговото ръководство компанията процъфтяваше. Бащата на Ромни ръководеше "Америкън Мотърс", която едно време произвеждаше Jeep, но своето състояние, което се оценява на 250 милиона долара и значително превъзхожда това на баща му, Ромни младши дължи единствено на своя труд.
Той без уговорки вярва в икономиката подкрепяща предлагането /supply side/, т.е. в комплекс от мерки, които осигуряват интензивно производство на стоки и услуги. Той възнамерява рязко да намали данъчните ставки за физическите лица и корпорациите и интензивно да стимулира разработката на петрол и газ. Неговата програма, както твърди той, ще създаде 12 милиона работни места за осем години и ще превърне Северна Америка в самозадоволяващ се с петрол регион. Икономическото процъфтяване ще му позволи да запуши трилионната дупка във федералния бюджет и да увеличи разходите за отбрана на 2 трилиона долара.
Икономиката supply side стана популярна по времето на Роналд Рейгън /1981-1989/ в САЩ и Маргарет Тачър /1979-1990/ във Великобритания. Идеята й се състои в това, че ако се създадат благоприятни условия за бизнесмените и корпорациите - сложи се край на уравняването със субсидии, рязко се намалят данъците, отслаби се държавния надзор и се увеличи конкуренцията - тогава икономиката ще расте много бързо. При това бедните също ще спечелят, защото икономическият растеж ще осигури повече работни места, а пазарната конкуренция ще понижи цените. Т.е. вместо да се разпределя съществуващата баница, по-добре е да се направи така, че баницата да стане по-голяма. Тогава ще бъде и по-леко и по-приятно тя да бъде разделена.
Причините за победата на supply side са исторически. Към 1980 икономическият баланс в САЩ направи рязък завой към търсенето: бизнесът и богатите се облагаха с непосилни данъци, заплатите се определяха от профсъюзите, държавата повсеместно се мешаше в частния сектор. Това беше резултат от много неща, включително и от Студената война, която изискваше действен отговор на комунистическата пропаганда, твърдяща, че при капитализма работническата класа неизбежно обеднява. Както и да е, резултатът беше следният: икономическият растеж в САЩ спря и се вихреше инфлация.
Реформите на Рейгън възстановиха равновесието и насърчиха растежа. Но опростенческата логика за "подкрепа на силните" води до аналогия с борбата за оцеляване. А човешкото общество и още повече икономическите системи на това общество не са стадо овце. Целта на съществуващото цивилизовано общество и мнозинството хора не е в обогатяването. Ако успехът на бизнесмена може да се измери с неговото състоянието, то значимостта на такива личности като Ейбрахам Линкълн, Антон Чехов, Хенри Форд или доктор Джонас Солк, разработил ваксината срещу полиомиелит, не може да бъде измервана в пари.
Въпреки това за републиканците идеите за подкрепа на предлагането се превърнаха в някакъв абсолют. В уж постидеологическото общество американската икономическа идеология може да бъде формулирана по следния начин.
1. Икономическият растеж е абсолютно благо, и колкото той е по-бърз, толкова по-добре.
2. Икономическият растеж е заслуга на частния сектор, а държавата му пречи.
3. Следователно частният сектор създава добро, а държавата - лошо.
4. Ниските данъци стимулират растежа и лишават от доходи държавата, което е благо.
Днес в Америка се е създала ситуация, при която бизнесът и най-богатите 15-20% от населението преуспяват. Печалбите на американските корпорации са рекордно високи. Доходите на бизнесмените също са на рекордни нива. Пазарът на акции, преди да започне да спада през октомври, се намираше в най-високата точка след кризата през 2008 г.
Затова пък за бедните кризата през тези пет години така и не е приключила. При тях се наблюдава изключително висока безработица, катастрофален спад на доходите, хората престават да търсят работа и се лумпенизират. Расте цяло поколение от безработни и безперспективни.
Американската икономика се движи в разнопосочни направления. Обама при всичките си недостатъци е доста по-голям реалист. Той се опитва някак си да обедини всички тези направления. Ромни предлага идеи, които трябва да премахнат с един замах всички проблеми, но които в действителност задълбочават дисбалансите. Както показа управлението на Джордж Буш младши /2001-2009/, идеите на supply side, толкова успешни през 80-те години на ХХ век, днес могат да доведат до икономически крах. При това, ако те бъдат осъществени в чист вид, както предлага Ромни, тогава катастрофата за американската и световна икономика ще настъпи незабавно. Вероятно именно това се опитва да ни подскаже и Уолстрийт.
Алекс Байър е наблюдател на нюйоркското списание Research. Статията "Ромни и икономическите проблеми на САЩ" е публикувана в днешния брой на "Ведомости", предаде БГНЕС.
