През 2016 година разпространението на речта на омразата в българското общество се увеличава за сметка на намаляващата съпротива срещу това явление.
Това показва проучване на "Отворено общество" за обществените нагласи спрямо речта на омразата през 2016 година. Данните са събрани чрез национално представително социологическо изследване сред 1197 пълнолетни българи.
Те показват рязък скок на хората, чували изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствата. В периода 2013 – 2014 г. общо 46% от хората съобщават, че са чували реч на омразата в обществото. През тази година броят им нараства до 58%.
Ромите стават най-честа жертва на подобни словесни атаки, показва проучването. Представителите на това малцинство съобщават значително по-често от средното за страната за наличието на реч на омразата - 70% от тях са ставали жертва на тази агресия или са я чували в медиите.
Това се потвърждава и от другите данни. Общо 92% от всички участници в изследването твърдят, че речта на омразата е насочена срещу ромите. Много далеч на второ място са мюсюлманите с 10.6%. За последните две години има значително намаление по този показател. През 2014 година общо 38% от участниците в изследването твърдят, че речта на омразата е била насочена срещу мюсюлманите, пише още Mediapool.bg.
Най-"благодатната" среда за изразяване на омразата към малцинствата остават магазините, заведенията, обществения транспорт и работното място. Интернет измества телевизията като медията, която създава среда за разпространение на реч на омразата.
Увеличава се одобрението за използването в традиционните медии на изрази, които съдържат краен национализъм и реч на омразата срещу роми и мигранти.
В същото време намалява делът на респондентите, които знаят, че определени форми на речта на омразата се преследват от закона като престъпление. Намаляват и хората, които са съгласни, че държавата трябва да осигурява защита срещу речта на омразата.
Въпреки тези негативни тенденции мнозинството български граждани (73%) продължават да не одобряват използването в публичното пространство на подобни агресивни изказвания.
Половината от хората (49%) са съгласни, че държавата трябва да защитава представителите на малцинствени обществени групи срещу речта на омразата, а 59% са съгласни, че прокуратурата трябва да преследва журналисти и политици заради подобни думи. Общо 65% са съгласни, че трябва да има наказателно преследване за агресивния национализъм.
Склонността за съобщаване на органите на властта за такива престъпления обаче остава доста ниска – само 23% от участниците в изследването биха подали лично сигнал в полицията, ако станат свидетели на реч на омразата.
Значително мнозинство от участниците в изследването (63%) смятат, че държавата трябва да ограничи публичното финансиране на политически партии, ако техните ръководители използват речта на омразата. Общо 58% биха се съгласили с предложение да се спре предоставянето на национални и на европейски средства на медии, които разпространяват реч на омразата.
Един от проблемите в обществото е, че училищата трайно се утвърждават като места, в които не просто не се работи достатъчно за насърчаване на равенството между хората, но се разпространява реч на омразата.
"Учителите имат слаба чувствителност към проблема, не разполагат със специфични образователни инструменти за намеса, а нерядко и самите те изразяват расистки и ксенофобски настроения", се казва в проучването на "Отворено общество". Организацията препоръчва системата активно да адресира проблема с обучения по гражданско образование и медийна грамотност.
"Все по-остра става необходимостта от разработване и прилагане на национална политика за ограничаване и противодействие на речта на омразата. Без такава политика нарастват рисковете от задълбочаване на дискриминацията спрямо най-силно засегнатите обществени групи (роми, мюсюлмани, турци, чужденци и хомосексуални) и увеличаване на честотата на престъпленията от омраза", се казва в изследването.
Изследването на Институт "Отворено общество" - София е проведено в периода 22 април - 13 май 2016 г.
Изследването е финансирано в рамките на Фонда за съпътстващи дейности на Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г.
Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от авторите и при никакви обстоятелства не може да се приеме, че този документ отразява официалното становище на страните донори и на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Повече за изследването ЧЕТЕТЕ ТУК
