От “Репортери без граници“ дадоха десет препоръки към политическите формации в България по отношение на тежката ситуация с медийната свобода. Организацията изразява надеждата си тези идеи да стимулират предизборния дебат, а участниците в кампанията да се ангажират с реформите.
Препоръките се отнасят до безопасността на журналистите, достъпа до информация, етиката и прозрачното финансиране на медиите. Предложенията са изготвени с помощта на български медийни експерти.
“След неуспеха на правителството да превърне свободата на медиите в свой приоритет, сега препоръките ни са насочени към всички политически партии и към българското общество“, се казва в позицията.
“Свободата на медиите в България стигна до задънена улица и независимите медии са на ръба на унищожението“, коментира Павол Салай, който е ръководител на Бюрото на „Репортери без граници“ за ЕС и Балканите. Той напомня, че изборите дават възможност за действие на всяка партия и всеки избирател, който проявява загриженост.
Салай посочва, че все още не е известен поръчителят на нападението срещу Слави Ангелов (168 часа), а разследването за полицейския побой над Димитър Кенаров приключи с отказ от прокуратурата. Николай Стайков от „Антикорупционния фонд“ пък получи охрана едва след намесата на „Репортери без граници.
„Репортери без граници“ напомня предложението си за създаване на независима национална комисия за подобряване на свободата на медиите. Международната организация говори за това лично с премиера Бойко Борисов, но той отхвърли мълчаливото предложението В момента България е на 111-то място от 180 държави в световния индекс за медийна свобода на „Репотери без граници“, което е най-лошата позиция в ЕС.
Първият поставен впроблем е за сигурността. Организацията настоява за провеждане на мащабна съдебна реформа, която да гарантира независимостта на полицията, прокуратурата и съдилищата, за да се постигне върховенство на правото в България.
Според „Репортери без граници“ атаките срещу журналисти трябва да се разследват от независимо полицейско звено, като се отвори специална линия за сигнали от журналисти и да се увеличат наказанията при посегателство срещу представителите на медиите.
Има предложение за създаване на европейски механизъм за защита на журналистите от дела за сплашване („дела шамари“). По темата вече работи и заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова.
„Репортери без граници“ предлагат да се изработи прозрачен и обективен механизъм за разпределяне на публичните ресурси за медиите, включително парите за комуникационните кампании, които се предоставят от ЕС. Организацията коментира, че тази работа трябва да се извършва от независима национална медийна комисия, която да има право дори да спира публичното финансиране за издания, нарушаващи етичните стандарти в професията.
Предлага се укрепване на независимостта на обществените медии – БНТ, БНР и БТА. Това може да стане чрез осигуряване на пълната им финансова независимост и промени в процедурите за избор на техните ръководители. „Репортери без граници“ искат гаранции, че журналистите в тези три медии ще имат право да критикуват своите шефове без това да се счита за проява на нелоялност.
Отделно от това се настоява за популяризиране на дейността на Националния съвет за журналистическа етика, като се окуражат гражданите да подават сигнали до него. Този орган може да се превърне в алтернатива на съда и да намали броя на т.нар. дела за сплашване срещу журналисти. „Репортери без граници“ настояват за отваряне на дебата за засилване на професионалния капацитет и независимостта на Съвета за електронни медии.
Не на последното място организацията предлага подобряване на журналистическото образование в страната, медийната грамотност и равния достъп до информация от институциите.
