Кипър може да се превърне в следващата "гореща точка" на европейската криза. Страховете по този повод се увеличават заради ажиотажа около отпускането на помощ на Гърция, пише вестник "Уолстрийт Джърнъл", предаде БГНЕС.
Още: Мръсен въздух в 6 града в страната заради мъгли и безветрие
Още: Промени в пенсионната система: Предложения на Икономическия съвет
Ако Кипър желае да се възползва от програмата за помощ, правителството му ще трябва съществено да съкрати държавния дълг и да се намали задлъжнялостта на банковия сектор. Това заяви еврокомисарят, отговарящ за икономиката и монетарната политика, Оли Рен в интервю за вестника, дадено по време на Световния икономически форум в Давос.
Кипър ще трябва сериозно да преструктурира своята банкова система, което може да доведе до свиването на дейността на отделни банки, а също така до обединяване на финансови компании, смята Рен.
Предоставянето на помощ на Кипър беше отложено с шест месеца заради отсъствието на съгласие по този въпрос между правителството в Никозия и Международния валутен фонд, а също и със страните от ЕС.
Още: Синоптик: Затоплянето ще върви с дъжд
Изпълнителният директор на Института за международни финанси Чарлз Далара заяви, че ситуацията в Кипър може да провокира поредната вълна на криза в еврозоната. "Не виждам ключовите играчи да са седнали на масата на преговорите и да търсят решение. Кипър е малка държава, но е член на еврозоната и може да предизвика сътресения и разпространение на кризата в други страни", отбеляза той.
"Много е важно всички да разберат, че неконтролируем /стихиен/ фалит на Кипър може да доведе до излизане на тази страна от еврозоната. Би било голяма глупост да се допусне подобен риск", убеден е Рен.
Още: Жълт код за студено време в Североизточна България
Още: Справихме се с почистването на пътищата от снега: Коментар на регионалния министър
Според него проблемът при преговорите с Никозия се състои в това, че трябва да се съчетаят едновременното съкращаване на дълговете на държавата и банките с ангажиментите за финансова стабилност.
Източници от Вашингтон и Брюксел отбелязват, че един от въпросите, предизвикващ противоречия, е наличието на големи суми на чуждестранни клиенти в кипърските банки, които могат да банкрутират.
Представителите на ЕК и повечето страни от еврозоната се страхуват, че самото предположение, че клиентите няма да успеят да си върнат напълно средствата, намиращи се по сметки в кипърски банки, може да доведе до криза в останалите държави с нестабилна банкова система, като, например, Испания.
Още: Новините: Най-важното за деня, 23 февруари (неделя)
Още: Прогноза за времето - 24 февруари 2025 г. (понеделник)
Редактор: Десислава Ушатова
