"Убийците сме ние". Това написа Венци Мицов в своя Фейсбук профил в коментар за катастрофата от късно снощи (5 юли) на кръстовището на булевардите "Черни връх" и "Арсеналски", в която загинаха две млади жени, а мъж на 52 години, шофьор на такси, е с контузия на главата.
"Тази история според мен е дълга. Тя започва така…
- най-напред създадохме деца…децата ни израстнаха без да се грижим за тях. Вечер, когато се прибирахме у дома, ние си пускахме “Тигре, тигре”, пиехме по няколко ракии, псувахме шефа и разказвахме колко са яки мутрите и колко са велики схемаджиите. После шибвахме по два шамара на жените си и заспивахме със стомашни киселини…
- през цялото време ние мрънкахме - защо децата ни не са възпитани. Обвинявахме за липсата на възпитание не себе си и семейството, а училището и държавата. А у дома, за да ни се махнат от главите децата ни, им пускахме анимационни филми, а после им купувахме видеоигри.
- когато някой нарушавали законите, ние публично му се възхищавахме и викахме - “тоя какъв е големец, как им е*а мамата на куките/властта/администрацията”
- викахме “учи, сине, да не работиш”, а после променихме тая максима в друга - “бий, за да те уважават”
- обвинявахме винаги за всичко друг - не себе си. Ние никога не носехме никаква отговорност. За цената на олиото виновен ни беше Сорос. За КОВИД виновни бяха злите украински фашисти. За това, че имаме мижава ерекция виновни бяха мобилните телефони, измислени от злите американци и Сатаната.
- винаги говорехме, че сме изключителни и велики и цял свят е срещу нас, защото се страхува от могъщия български гений
- наричахме книгите “отживелица”, класическата музика - “какафония” а театъра - “мани я тая тъпотия, пусни ми турскио сериал ве”
Така, постепенно, бавно и с огромен успех създадохме своите подобрени версии. Които не знаеха какво е изкуство и култура, не знаеха какво е емпатия и състрадание, не спазваха никакви закони, смятаха правилата за нещо, което се заобикаля с 50 лева под масата и не мислеха, че другите имат някакви права.
И така се родиха убийците. Онези, които с фалшиви шофьорски книжки, надрусани и пияни пускат Ивана и Кондьо в колите си и с 300 се забиват в случайни преминаващи минувачи.
Знаете ли, уважаеми самопреценящи си тъпаци от моето скапано поколение.
Убийците сме ние.
Не тоя клет наглец, който снощи уби две млади момичета.
Не, той е само оръжието.
Оръжието на едно адски тъпо и безсмислено поколение - моето.
И сега нещо за финал.
Мое скапано поколение.
Колкото по-бързо си отидеш, толкова по-голям шанс ще има страната ни.
Това е историята.
Хроника на една предизвестена смърт…
Но не по Маркес, а по АзисТ…", са думите на Мицов.
Специалистът по реклама Радослав Бимбалов пише: "Държава, в която наказанията са само Божии, е в ръцете на Дявола."
Ето и пълния текст на коментара за катастрофата: "Вечер, от никаквите. Дежурен летен дъжд бевъзмездно мие улиците на прашната столица. На педя от градския пъп, мощен черен джип прелита над червения светофар и пикира в такси, след което се завърта и срутва асансьорния павилион на метрото. При този инфрастуктурен сблъсък джипът се цепи на две. Задницата поема своя нов, свободен път. Един тон метално гюле полита в безмилостен кърлинг по тротоара. На пътя му застават две случайни млади жени, неусетно запътили се към небесата. На 22 и 26.
В другата половина на джипа е имало шофьор и спътник. Изчезват в първите секунди след сблъсъка. Водачът е рецидивист - сборът от годините на жертвите е равен на тежките му нарушения на пътя. Карал е с фалшива книжка, с фалшиви номера, в държава с фалшиви правила, фалшиви норми и фалшиви наказания. Истински са били само намерените в половинката джип две сини лампи и полицейска стоп-палка.
Водачът се издирва, национално. Ще го намерят, заловят, закопчаят, покажат. Ще го пооплюем дружно, ще го заклеймим, ще го прокълнем, ще призовем наказание от всевиждащия Бог. А после бавно и кротко ще забравим и ще си тръгнем по тротоара на живота.
Горчиво утро, колеги българи. Държава, в която наказанията са само Божии, е в ръцете на Дявола."
"Когато съм в София, абсолютно всяка вечер минавам по този тротоар. Всяка. Почти без изключение. Абсолютно всяка вечер по бул. Черни връх има гонки. Всяка. Почти без изключение.", пише Цвета Варадинова и допълва:
"Абсолютно всяка вечер, почти без изключение, в момента когато чуя че се задават откъм НДК, първичният ми страх се отключва и ми казва "Бягай, застани зад дърво, застани зад асансьора на метрото(!) докато минат!" (не че това ще помогне), защото знам, че само една десета от секундата и едно абсолютно неусетно помръдване е нужно тези коли или мотори да пометат всичко наоколо. Дори да няма преминаване на червено, дори да няма алкохол или наркотици. Само трепване и този, който просто ходи по тротоара може да бъде смлян и несъмнено ще умре.
На мен не ми се умира.
Целият бул. Черни връх, от началото при НДК чак до края му, всяка вечер се превръща в писта на смъртта.
От много, много години е така."
Ето кой най-вероятно е мъжът, предизвикал тежката катастрофа с жертви в София
