Никога не е обсъждана отмяна на ранното пенсиониране за служителите в специалните ведомства. То се запазва, като се предлага да се въведе минимална възраст за пенсиониране, диференцирана за различните длъжности в Министерство на вътрешните работи (МВР), Министерство на отбраната (МО) и Министерство на правосъдието (МП) според тяхната специфика.
Това заявиха от пресцентъра на социалното министерство, след като днес няколкостотин полицаи, пожарникари, спасители и служители на затвори излязоха на протест в центъра на София, за да изкажат възмущението си от готвените от служебното правителство промени, касаещи социалните им права и да поискат оставката на служебния министър Йордан Христосков.
От МТСП припомнят позицията на Христосков, заявена след заседанието на Министерския съвет на 15 октомври:
През 2013 и 2014 г. Съветът на Европейския съюз препоръча на България "да премахне постепенно възможностите за ранно пенсиониране", както и други промени в сферата на социалното осигуряване.* В отговор на тези препоръки Консултативният съвет за оптимизация на осигурителната система (КСООС) към министъра на труда и социалната политика разработва различни варианти за реформа. В тях се търсят решения на множество въпроси, включително на една от основните критики на ЕС - за ефективната възраст за пенсиониране в България, която е най-ниската в Европа.
Тази възраст е най-ниска за работещите в системата на министерствата на отбраната (МО), на вътрешните работи (МВР) и на правосъдието (МП). В момента единствено за служителите в тези специални ведомства няма изискване за минимална възраст за пенсиониране – работещите в МО, МВР и МП могат да се пенсионират, ако имат 27 г. осигурителен стаж, от които 18 в системата съответно на МО, МВР или МП.
В резултат на този либерален режим по последни данни на Националния осигурителен институт (НОИ) средната възраст на пенсиониралите се от специалните ведомства е: 2010 г. - 50.6 г.; 2011 г. - 49.4 г.; 2012 г. - 49.7 г.; 2013 г. - 50.5 г.
Повечето от тези хора са продължили да работят, след като са се пенсионирали. Според НОИ от пенсиониралите се на 50-годишна възраст служители в специални ведомства през 2010 г. в легалната икономика са продължили да работят и да се осигуряват 66%. През 2011 и през 2012 г. делът на новите пенсионери от МО, МВР и МП, които са взимали едновременно пенсия и заплата, е 61%.
Статистиката на НОИ показва, че бившите служители на специалните ведомства получават пенсия средно 25.9 години (за 2013 г.), като от 2010 г. насам тази продължителност непрекъснато се увеличава.
Въз основа на анализа на тези данни в единия от разработените варианти КСООС предлага въвеждането на възраст за пенсиониране за служителите на специалните ведомства. Идеята е тази възраст да е различна за различните длъжности в МО, МВР и МП съобразно тяхната специфика.
Членовете на съвета не са обсъждали конкретни възрасти за отделните длъжности в МО, МВР и МП. Експертите са единодушни, че този въпрос тепърва трябва да бъде поставен на по-широка дискусия, в това число с ръководствата на специалните ведомства и синдикалните организации в тях, където има такива.
За да се избегне напрежение и масово напускане с цел пенсиониране, което би затруднило работата на МО, МВР и МП, консултативният съвет предлага въвеждането на преходен период от три до пет години, в който оставащите на работа в системата ще имат право да се пенсионират при досегашните условия - 27 години осигурителен стаж, от които 18 години в съответната система.
Консултативният съвет никога и по никакъв повод не е обсъждал намаляване на броя на брутните работни заплати, получавани при пенсиониране на кадровите военнослужещи и работещите в МВР и МП. Към момента те са до 20 в зависимост от прослужените години в съответната система.
Освен че е отговор на препоръките на Съвета на Европейския съюз, въвеждането на минимална възраст за пенсиониране в специалните ведомства ще предпазва служителите на МО, МВР и МП от произволни уволнения. За заетите в специалните ведомства със сигурност е по-добре да работят в държавна система, отколкото в частни охранителни фирми или пък да останат без работа.
Консултативният съвет за оптимизация на осигурителната система не извършва реформи, а разработва предложения за реформи, които служебното правителство ще остави на следващия редовно избран кабинет. Той ще реши кои от тях да внесе за обсъждане и гласуване в парламента.
КАКВИ СА ПРЕПОРЪКИТЕ?
На съвета на ЕС от 9-и юли 2013 година относно Националната програма за реформи на България за 2013 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за периода 2012—2016 г.:
"Да премахне постепенно възможностите за ранно пенсиониране, да въведе една и съща законово установена пенсионна възраст за мъжете и за жените и да прилага активни политики по заетостта, които да позволят на по-възрастните работещи да останат по-дълго на пазара на труда. Да въведе по-строги критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсии за инвалидност, така че да се ограничат ефективно злоупотребите".
На съвета на ЕС от 8 юли 2014 година относно Националната програма за реформи на България за 2014 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за 2014 г.:
"Да приеме дългосрочна стратегия за пенсионната система, като продължи планираното годишно увеличение на законоустановената пенсионна възраст и установи механизъм за обвързване на законоустановената пенсионна възраст с очакваната продължителност на живота в дългосрочен план, като същевременно премахне постепенно възможностите за ранно пенсиониране и въведе еднаква законоустановена пенсионна възраст за мъжете и за жените".
