Постепенното спиране на Радио България – радиото, което е гласът на България в чужбина на над десет езика, предизвика възмущение и сериозен протест след служители на БНР. Причината – генералният директор на Българското национално радио (БНР) Александър Велев сочи липсата на интерес към самото радио. Затова и той предлага промяна на лиценза на Радио България – да има излъчване само на турски език, като се запазва присъствието на радиото в интернет на руски, английски и турски език. Ако това бъде прието, отиват си шест редакции на чужди езици – албанската, гръцката, испанската, немската, сръбската и френската. Надежда обаче има – държавата се събуди, преди да стане прекалено късно, и обърна внимание на случващото се с радиото.
Още: Без внос на работна ръка няма да минем: Евтим Милошев за проблемите в туризма
Още: Жълт код за значителни валежи в девет области
Национална сигурност
На 13 юни пред сградата на БНР се събраха работещи в Радио България журналисти, които бяха категорични – спирането на секциите на арабски език (от декември 2016 година), немски език, френски език и сръбски език е удар по националната ни сигурност. На 12 юни пред BIT Александър Велев заяви, че Радио България не съществува от 2012 година – защото по това време всъщност спира излъчването на радиото като радио и остава излъчване само през интернет. Интересно тогава защо пет години в редакцията на Радио България работят десетки хора, които правят съдържание на чужди езици?
В свое становище един от членовете на СЕМ – Иво Атанасов, коментира искането на Александър Велев за измяна на лиценза с думите, че Радио България остава да излъчва само на турски език. Велев желае СЕМ да измени лиценза, защото всичко от радиото като обхват за чужбина минава единствено през интернет, с изключение на ефирното излъчване на турски език. Ако обаче лицензът бъде променен, то Радио България става по същество интернет медия и не подлежи на контрол от Закона за радио и телевизия т.е. от СЕМ. Тогава директорът на БНР ще има последната дума за всичко – на какъв език да се излъчва онлайн и какво. Засега Велев предлага излъчвания онлайн да има на турски, руски и английски език. На изслушване в парламента председателят на СЕМ София Владимирова подчерта, че СЕМ още не е взел решение за измяна на лиценза, защото генералният директор на БНР не е представил цялостна визия за желаната от него реформа.
Още: Кой има имен ден днес, 23 декември 2024 г. Честито!
Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.
Фактическият край на ефирното излъчване на Радио България и възможността за исканията на Велев става факт при втория мандат на Валери Тодоров като главен изпълнителен директор на БНР. Именно по негово време, на 31 януари, 2012 година, Радио България спря излъчвания на къси вълни. По план, до 15 февруари, 2012 година, радиото излъчва на средни вълни, а до 31 май, 2012 година, вече спира и предавателят на дълги вълни. От 2015 година вече Радио България се излъчва само онлайн. А късовълновите предаватели, на които се е излъчвало до началото на 2012 година, са продадени за скрап. Официално всичко това се прави, за да се изчистят дълговете на БНР.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега
Потребителският интерес към Радио България
Според Велев има слаб интерес от страна на потребителите към материалите, които създава Радио България. Той аргументира позицията си с вътрешната статистика на посещенията. В отговор Борил Караиванов, който се е занимавал 9 години с поддържката на интернет платформата на националното радио, поставя следните въпроси – не е ли вярно, че всъщност само Александър Велев знае каква е точната и пълна картина на посещенията на сайта на Радио България, а и на БНР като цяло? Защо се представят данни само за посещенията на езиковите редакции, но не и на останалите програми в БНР? Как работещите в радиото могат да наблюдават интереса на аудиторията си и да управляват съдържанието на предаванията си за да привличат повече потребители?
Как всъщност се събира статистика за посещенията в сайта? Оказва се, че от три години насам, в инструмента за статистика, достъпен за журналисти и редактори, е предвидено да се мерят единствено посещения в съответните статии – няма мерене на посещения в отделните секции като цяло, няма мерене на посещения на заглавната страница т.е. една огромна част на посетители, които минават под "статистическия радар". Няма дори данни, с която да се определи откъде се влиза в сайта – от България или чужбина, какъв е демографският му профил и др. Статистиката относно посещенията не може да се наблюдава по месеци, като по този начин не могат да се проследят тенденции в интереса за по-дълъг период към отделни теми и публикации.
Още: Седмична прогноза за времето за 23-29 декември 2024 г.
Колко посещения са достатъчни за да бъде една медия обществена?
От няколко месеца насам статистика се събира и чрез Google Analytics – най-популярният инструмент що се отнася до вниманието на потребителите към даден сайт. Но според Борил Караиванов резултатите в Analytics са достъпни само за Александър Велев и хората, които го консултират в тази област, но не и за работещите в Радио България или други програми на БНР. И тъй като данните могат да бъдат анализирани под различни ъгли, най-доброто, което би могъл да направи генералният директор, е да даде достъп до цялата информация, а не да спекулира с изказвания от типа на "посещенията на Радио България са безкрайно малко".
Първо може да се окаже, че посещенията и на други програми на БНР са сравнително малко. Няма публична информация за посещенията на "Хоризонт" или "Христо Ботев", а това е важна сравнителна информация за общата ефективност на уебсайта на БНР. Второ, изводите направени от Велев на база количество посещения странно контрастират с негови думи в интервю за в. "Капитал" от началото на мандата му, а именно: "Аз обаче искам да ви обърна внимание, че обществената медиа не се мери по това какъв брой хора я слушат, тя се мери по съдържателната част на програмите си и доверието, с което се ползва."
Очаквайте в следващата част от историята как реагира държавата на заплахата да загуби един от инструментите си за осъществяване на външната си политика.
