"Изключително социално несправедливо е хората с ниски доходи да плащат реновирането на сградите на тези с високи доходи. Обективно няма как хора с 1000-1500 лева доход да участват в реновирането на моя апартамент. В България приетата практика за реновиране е изначално порочна".
Още: Времето утре - 2 април 2025 г.
Още: За първи път заедно: Писък на сирени и съобщения от BG-ALERT
Това коментира пред журналисти в Европейския парламент евродепутатът от Европейската народна партия (ЕНП) и българската ДСБ Радан Кънев, предава репортер на Actualno.com от Страсбург.
От думите му стана ясно, че предстоят нови законодателни изменения в България, както и консултации с банките у нас.
Още: Предимство за саниране ще имат сгради, които се отопляват с по-лоши източници
Още: “Магьосник“: Така Богдан Милчев от ИПБ нарече министър
Още: Не е случайност: Становище за смъртта на българина, работещ за ООН в Газа
Какви са промените?
Въпросните изменения в България ще касаят предстоящото днес на първо четене приемане на нови промени в Европейския парламент. С тях се цели значително намаляване на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове от стоителния сектор в ЕС до 2030 г.
Във вторник с настоящите промени ЕП цели да постигне и неутралност по отношение на климата до 2050 г. Новите правила също така означават, че по-голямата част от сградите с най-лоши показатели ще бъдат обновени, а обменът на информация относно енергийните характеристики ще бъде подобрен.
Още: Добра новина за дъжда в България, лоша за Гърция: Прогнозата на Анастасия Стойчева
Снимка: iStock
Още: След гафа: Министерство на спорта още не знае как излезе числото 41 в "5 от 35"
Още: Не е шега: Скачат осигуровки за пенсия и здраве
Още: Нахалост: В 53 общини няма нито един одобрен блок за саниране
Ако промените бъдат приети в цялост, то новите сгради трябва да бъдат с нулеви емисии, считано от 2030 г., а новите сгради, ползвани или притежавани от публични органи, трябва да бъдат с нулеви емисии, считано от 2028 г.
Именно по отношение на жилищните сгради държавите членки трябва да въведат мерки, за да гарантират намаляване на средните нива на използваната енергия с най-малко 16% до 2030 г. и с поне 20-22% до 2035 г.
Предвижда се също така държавите членки да приемат мерки за декарбонизиране на отоплителните системи и постепенно премахване на изкопаемите горива при отоплението и охлаждането, като котлите на изкопаеми горива бъдат напълно премахнати до 2040 г.
Още: Кристалина Георгиева: Цената на въглеродните емисии трябва да расте
