Повече българи ще могат да вземат социални помощи заради промяна в разпределението. Помощите ще бъдат обвързани с линията на бедност. За тази година тя е 413 лева, а се очаква само за година това да доведе до удвояване на броя на подпомаганите от държавата лица – от 63 000 на 115 000 души през 2023 година - или поне това пише в публикуваните за обществено обсъждане промени в Закона за социалното подпомагане, пише в. "Сега".
Промените са свързани с редовно отправяните от ЕК критики към страната ни, че не гарантира адекватен достъп до социално подпомагане. Прагът от 75 лв. гарантиран месечен доход към момента е основната причина системата ни за социална помощ да се сблъсква с огромни критики.
Гарантираният минимален доход през годините буквално беше замразен – за сравнение размерът му през 2009 г. беше 65 лв., а прагът от 75 лв. беше достигнат едва през 2018 г. Тази неадекватна сума влияe върху изчислението на конкретните диференцирани прагове за достъп до помощи, които се определят на базата на гарантирания минимален доход и съответен коефициент. През 2022 г. коефициентите бяха завишени, но сумите, от които зависи достъпът до помощите, продължават да са много ниски.
Всичко това през годините води до много голямо стесняване на броя хора с право да бъдат подпомагани. Броят на българите, получаващи месечни социални помощи например, е намалял от 124 635 през 2005 г. до 23 702 през 2020 г., се изтъква в мотивите към промяната на Закона за социално подпомагане. Така политиката на социално подпомагане вместо да работи за понижаване на дела на бедните у нас през годините води до точно обратното – повишаването му.
Извън отпадането на гарантирания минимален доход законопроектът съдържа и други промени, част от които са свързани с повишаване на правата на получателите на помощи, а други – със затягане на контрола. Така например безработните, които откажат включване в програми за заетост, ще губят право на помощи за по-кратък срок – 6 месеца вместо 1 година. В същото време държавата ще има повече права да прави удръжки от полагаемите се помощи, което по принцип е ограничено. Занапред от помощите ще може да се удържат и неправомерно получени суми за социално подпомагане. Законопроектът предвижда и друга сериозна промяна – бюджетът на фонд социална закрила вече ще се определя от социалния министър вместо от управителния му съвет.
ОЩЕ: Държавата обмисля спиране на социалните помощи за дърва и въглища
