При критични събития, за които нямаме пряко обяснение, винаги се разпространяват конспиративни теории, невярна информация, митове и легенди, което цели да намали вътрешната тревожност, че нямаме решение на проблема. Така смята Десислава Георгиева, член на секцията по кризисна интервенция на Дружеството на психолозите в България.
Страхът от неизвестното е съпътствал човека от древността и ни помага да се справим със собственото си чувство на отговорност и вина, прехвърляйки го на друга личност или на друго явление, изтъкна тя пред БНР.
Като че ли започнахме да свикваме да живеем със заплахата от коронавируса, а сравнително малкият брой на случаи с негативен изход развива усещането за недосегаемост, анализира ситуацията психологът. „Дори не сме много сензитивни към тази информация, че започва да се покачва броят на случаите. Има пренебрегване на до вчера задължителните мерки.“
Като механизъм за защита започваме да развиваме недоверие към институции, медии и експерти, посочи още психологът. Десислава Георгиева изтъкна, че девалвацията на авторитетите става всеки ден, а доверието в специалистите се гради дългосрочно, не в криза.
Конфликтът и разнобоят между хората, които отговарят за нашата сигурност, не отправя добри послания, подчерта специалистът. Разногласията според Георгиева е трябвало да останат „в кухнята“.
„Тонът на комуникация трябваше да бъде равнопоставен, а не от родител към дете – някой, който много знае, да дава императивни заповеди. Въпреки че до известна степен в една критична ситуация е важно да има по-авторитарно поведение, защото то противодейства на хаоса“, коментира Десислава Георгиева пред "Хоризонт".
Спирането на брифингите според нея е било като послание "край, вирусът изчезна" и това са разбрали хората. "Това напрежение, което се предаваше, когато изчезна, хората се поуспокоиха. Плъзнахме се в това – няма я вече тази реална заплаха.“
Всичко по темата - следете ТУК.
