Прокуратурата трябва да плати на бившия военен министър Николай Цонев общо 70 000 лева обезщетения за три дела срещу него, приключили с оправдателни присъди.
Това е решил съдът на две инстанции по общо три иска, заведени от политика по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съобщи "Правен свят". Предстои Върховният касационен съд (ВКС) да се произнесе окончателно по казусите.
Първото дело, по което Цонев бе оправдан и след това осъди прокуратурата на две инстанции, датира от 2002 г. По него той бе обвинен за длъжностни престъпления за това, че като директор на "Управление на доставките" в МО в периода август – декември 1999 г., е нарушил Закона за обществените поръчки при подписването на договори за доставка на авио- и авточасти, както и за над 180 тона консерви.
Разследващите не успяха да докажат, че така той е нанесъл на държавата щети за над 970 хил. лв. По това обвинение Цонев бе оправдан окончателно през 2012 г., като нито една от трите инстанции, разгледали случая, не намери доказателства за вината му.
По този казус бившият военен министър претендираше 50 000 лева обезщетение от прокуратурата. Софийският градски съд (СГС) уважи частично иска му, присъждайки му 30 000 лева, а Софийският апелативен съд (САС) след това намали обезщетението му на 15 000 лева.
Цонев печели на две инстанции и делото за проваленото разследване срещу него по обвинение, че е ощетил държавата с 19 млн. лв., увеличавайки капитала на държавното предприятие "Терем". По този казус САС постанови, че прокуратурата му дължи обезщетение от 22 000 лева.
Третото дело срещу държавното обвинение, спечелено от Цонев на две инстанции, е за недоказаното му обвинение за престъпление по служба за закупуването на поточна линия за производството на хангари. По него прокуратурата трябва да му заплати 25 000 лева, е постановил САС.
Николай Цонев е завел иск срещу прокуратурата и по повод приключилото с оправдателни присъди дело за подкуп, по което той беше подсъдим заедно със съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов. Този казус е насрочен за разглеждане на 10 февруари.
Делото за подкупа бе разследвано от бившия следовател и шеф на Столичното следствие Петьо Петров, известен с прозвището си "Еврото", за чието поведение Върховният касационен съд заключи, че е "емблематичен пример за провокация към подкуп". Прокуратурата обаче не реагира, а следователят поиска да напусне по собствено желание съдебната система и ВСС го освободи по предложение на главния прокурор без никаква санкция.
