В днешното издание на „Видимо и невидимо: Абордаж“ Васил Данов посреща проф. Евелина Келбечева – историк, преподавател, активен участник в процеса по осъвременяване на преподаването на история в България. Разговорът се фокусира върху устойчивостта на съветските и комунистическите митове в българското общество, въпреки наличието на солидна съвременна историография и разкриването на архивите след 1989 г.
Проф. Келбечева разказва, че според направена анкета, включително във всички етнически и религиозни малцинства, за това кои са най-важните и значими имена и дати в българската история, отговорите на 85 % от анкетираните са били Левски, Шипка, Освобождението. „Веднага виждаме, че цялата енергия на гордостта, с която българинът се самоидентифицира е свързана отново с Руско-турската война от 1877-78 година, която е само частично освобождение на част от България и тази изконна русофилия, която е базирана на неисторически основания.“ Още: Митологията на Москва: как се ражда "Велика отечествена война" (ВИДЕО)
Според нея, обществото все още е пленено от разкази, вкоренени в народния фолклор и литературата, където „дядо Иван“, „братушките“ и „освобождението“ от турско робство са представени като свещени истини. Тези образи, силно популяризирани от автори като Иван Вазов и подкрепени от културни стереотипи, се възприемат почти религиозно и трудно отстъпват място на критичния и документално подкрепен прочит на историята, макар че историците вече са свършили своята работа – написани са книги, направени са изследвания – в публичното пространство продължава да доминира една стара, митологизирана версия на миналото.
Проф. Келбечева разказва за дългогодишната и упорита борба, благодарение на която темата за комунистическия режим най-накрая намира място в учебната програма по история. Въпреки този пробив, в учебниците по история липсва терминът „съветска окупация“ и фактът, че Тодор Живков на два пъти предлага на СССР България да стане нейна 16-а република. „Това означава, че има теми и топоси, които толкова много плашат някакви „здрави сили“, че те не искат това нещо да стане канон, да стане официалния разказ в българските учебници. От друга страна имаме изключително агресивната роля на руското посолство в България, които не само вербално, но и чисто церемониално се държат като губернатори - едни ноти, които се непрекъснато се връчват на българското правителство по повод и на най-малките, ако щете, спонтанни младежки бунтове, които са свързани с карнавализацията или изменянето на пространствата около МОЧА или пък други паметници на „жалоните на тиранията и лъжата“, както ги наричаше Любомир Делчев, самият създател на едни от най-важните паметници от този период.“ Още: Ивайла Александрова: Паметта има спасителна функция (ВИДЕО)
Според Келбечева пропагандата не е приключила с края на комунизма – напротив, днес тя се води с по-фини средства чрез социалните мрежи, платени тролове, културни клишета, като песни, частушки, венци с цветя, ветерани и т.н. Русия продължава да поддържа резидентура, а български политици и военни често са в услуга на Кремъл. Съществува и тревожна толерантност към шпионските действия под дипломатическо прикритие.
Гледайте разговорът на Васил Данов и проф. Евелина Келбечева във видеото.
