104 години след подписването на Ньойския договор (мирния договор за края на Първата световна война, който в българската история е пример за подпечатване на Национална катастрофа), българите от Западните покрайнини са по-застрашени отвсякога от режима в Белград. През последната година се наблюдава ожесточаване на антибългарската политика на Сърбия. За това алармираха интелектуалци, които се събраха, за да почетат годишнината от трагичната дата, предаде репортер на БГНЕС.
Опасения, предупреждения и оплаквания
Председателят на българския Културно-информационен център Босилеград Иван Николов предупреди, че сръбският шовинизъм се е възстановил и дори консолидирал след моментната загуба, нанесена му през 90-те години на миналия век. Днес той представлява голяма заплаха за региона и Европа. Председателят на КИЦ изброи серия от инциденти през последната една година, които ясно показват втърдяването на сръбската антибългарска политика: спирането на изложби, спирането на книги, спирането на известни българи на границата и много др.
Още: Заради книга: Сръбски граничари не пуснаха четирима българи в Западните покрайнини (ВИДЕО)
Николов припомни, че още с откъсването на Западните покрайнини в Сърбия се възпитава дух на омраза към българите, като за целта се фалшифицира историята. След 2007 г. в тази посока най-силна е атаката от страна на Сръбската православна църква, верен съюзник на режима на Александър Вучич. С канонизацията на така наречените Сурдулишки мъченици се преследва създаването на образа на българите като изконни врагове на сърбите и в същото време се цели внушаването на комплекс на малоценност на българите от Босилеградско и Царибродско.
Той подчерта, че границата, начертана в Ньой, е пример за завоевателната политика на Белград, която си е поставила за цел да изчисти българите. Общественикът със съжаление отбеляза, че българската държава не е успяла да намери подходящия начин, за да защити населението в Западните покрайнини. В резултат на това за 100 години те са загубили 9/10 от населението си.
"Българо-сръбската граница е единствената в Европа, която преминава пред гробища и дори гробове. Тя преминава през 23 села. Това е една нечовешка граница, която възмути дори известният френски публицист Анри Пози", заяви председателят на КИЦ.
Бившият генерален консул в Ниш Едвин Сугарев, който на 8 ноември не беше допуснат от сръбските гранични власти в Босилеград и чиято книга "Елегия на краището" е забранена в Сърбия, призова да внимаваме за българското малцинство, защото то е в опасност.
Още: Колко е била територията на България преди Ньойския договор?
Сугарев подчерта, че вече е безпощадно ясно, че Сърбия не иска да влезе в ЕС, а иска да бъде с Русия и Китай. Това ѝ вдъхва кураж да се държи още по-арогантно и безцеремонно с българите. "Истината в момента е, че отношението към българското малцинство се променя радикално и в лоша посока. Истина е, че българите са застрашени много повече сега, отколкото преди, когато бях консул в Ниш поради една проста причина. Всички, които мислеха и говореха на висок дипломатически език, винаги изтъкваха, че всичко ще се разреши, когато Сърбия стане член на ЕС. За всички днес е безпощадно ясно, че Сърбия не иска и не може да стане член на ЕС. Иска по-стара традиция да седи на два стола и да черпи ресурси от двата противоположни източника. Но вече става безпощадно ясно, че тази държава копира реалностите в Русия“, заяви поетът и дипломат: Как Вучич крои стратегия Сърбия да не зависи нито от Русия, нито от Запада
Според него, не можем да очакваме Сърбия да стане член на ЕС, защото на предстоящите избори Прогресивната партия на Вучич се оказва съюзник с Радикалната партия на Шешел, на практика с военни престъпници. "Сърбия не може да стане член на ЕС, ако не изчисти своите отношения със съседите, а тя няма да го направи", каза Сугарев.
Журналистът и защитник на човешките права Александър Димитров призова българските власти да вземат пример от унгарците как се бранят правата на собственото им малцинство във Войводина. Той припомни, че Унгария също като България губи значителни територии и население след Първата световна война по силата на Трианонския договор, който е също толкова жесток, колкото и Ньойския. "От Иван Николов разбрах, че тук са поканени над 50 български народни представители. Тук не виждам нито един. А унгарската държава, целият парламент отбелязва с минута мълчание датата на този договор", каза Димитров.
"Крайно време е българската държава, българските мъже политици да се научат как да се отнасят към историята си и хората, които не са част от българската държава като територия, но са част от нея като култура и етнос, като едно цяло, без значение дали са в България или не. И точно, защото българската държава проспива този много важен момент в достойнството си и отговорното поведение ни се случват такива неща, които Иван Николов изброи. И те ще продължат още повече да се случват, защото никой не стои отсреща, нямаме никаква опорна точка и защита. Българският политически елит се позволява една подигравка със своите сънародници", със съжаление отбеляза Димитров.
Още: Правозащитник: Визитата на Кирил Петков в Сърбия бе обида за българите в Западните покрайнини
Нойският договор
Ньойският договор е една от най-пагубните спогодби в цялата българска история. Договорът е подписан преди 104 години – на 27 ноември 1919 година.
11 278 кв. км. територия е откъсната от България, 600 000 българи остават извън границите. Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка. Според Ньойския договор губим Южна Добруджа, но и Струмишко и Западните покрайнини. Западна Тракия е окупирана от френски войски, а на конференцията в Сан Ремо през 1920 г. Антантата я предава на Гърция с уговорката тя да осигури на България свободен и безмитен излаз на Бяло море - нещо, което никога не става.
От военна гледна точка на българите е забранено да притежават тежко оръжие, да имат наборна армия, а професионалната войска е ограничена до 20 000 души. С течение на времето родните политици успяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3000 души гранични войски.
Снощи, ВМРО организира традиционен марш заради договора.
Още: Траян Димитров: Българският народ никога не трябва да забравя деня 27 ноември 1919г.
