Основната цел на войните за национално обединение, в които България се впуска между 1913 и 1918 г., е присъединяването на Македония. Макар и населена предимно с българи, Македония не представлява интерес само за политическия елит в София. Както в Междусъюзническата, така и в Първата световна война България и Гърция водят тежки сражения, спорейки за контрола върху егейския дял на Македония.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Загубата в Първата световна война води до рухването на идеала за обединение на всички българи в едно общо отечество. В рамките на България остава само Пиринска Македония, вардарският дял остава под сръбско робство, а егейският – под гръцко, припомня БГНЕС.
Петричкият инцидент
Още: ВМРО-ДПМНЕ свърза България с корупцията в Северна Македония
Малко известен факт обаче е, че гръцките амбиции за заграбване на български територии не свършват с края на Първата световна война. Един позабравен пример за тази експанзионистична политика на Атина е т.нар. „Петрички инцидент“ от 1925 г.
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?
На 19 октомври 1925 г. гръцки граничар навлиза на българска територия при граничен пост в подножието на планината Беласица. Българските граничари предупреждават гърка да спре, но той отказва да го направи и българите са принудени да стрелят по него.
Управляващият по това време в Гърция премиер Теодорос Пангалос използва ситуацията, за да разпали шовинстическите страсти в гръцкото общество. Без да бъде обявена война на 6-та гръцка дивизия, разположена край Сяр, е заповядано да нахлуе в България.
Още: В 12 села в област Смолян няма ток заради снега
Още: Кой има имен ден днес, 22 декември 2024 г. Честито!
Отпор дават четите на ВМРО
Гърците успяват да завземат 10 български села, разположени в близост до границата и предприемат атака срещу град Петрич. Там обаче ги чакат 5000 четника на ВМРО, предвождани от войводите Георги Въндев, Борис Бунев (брат на легендарната революционерка на ВМРО Мара Бунева) и Зисо Попов. Един от членовете на ЦК на ВМРО – Йордан Гюрков – също е изпратен в Петрич, за да координира местната отбрана.
Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.
Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)
Макар и военният министър Иван Вълков да изпраща редовни войскови части към мястото на конфликта, основната тежест на сраженията е изнесена от четите на ВМРО. Пристигайки от Горноджумайско, Разложко и Неврокопско четниците разчитат на десетилетния си боен опит, натрупан в борбите срещу османското робство и войните за обединение, за да отблъснат превъзхождащия ги по численост гръцки агресор.
От 22 до 28 октомври тежки сражения
Най-тежките сражения се водят на 22 и 23 октомври, когато гръцката армия настъпва към Петрич, от юг и от запад, а сухопътната атака е подкрепена от авиация и артилерийски огън. На 25 октомври следва ново настъпление, но и този път македонските революционери устояват на натиска и дори в един участък на фронта успяват да обкръжат и напълно да унищожат цял гръцки полк.
Отчаяна от героичната съпротива, на 29 октомври гръцката армия е принудена да се изтегли от българска територия, оставяйки след себе си опожарени села, отвлечен добитък, убити невинни хора и разпиляна селскостопанска реколта.
Обществото на народите (предшественикът на ООН, сформиран след Първата световна война) назначава комисия, която трябва да разследва обстоятелствата, предизвикали конфликта. Комисията изготвя доклад, определящ гръцката офанзива като необоснована, а Гърция е обявена за агресор.
Гърция трябва да изплати на България обезщетение
Обществото на народите заключва, че Гърция трябва да изплати обезщетение в размер на 30 млн. лева на България. Българското правителство отпуска 1 млн. и 200 хил. лв. от тази сума на петричаните, участвали в героичната защита на града. Героите решават да не използват парите за частните си нужди, а ги даряват за построяването на сградата на гимназията в Петрич. Стоежът започва още на следващата година, но парите не достигат за построяването на цялата сграда. За да покрият недостига, петричани се самооблагат. Тютюнопроизводителите се самооблагат да отделят по един лев на всеки продаден килограм тютюн, а работниците даряват по една или повече месечна заплата.
Още: Илинден - поривът на македонския българин към националния идеал
Новата гимназия отваря врати през 1929 г., а общинското ръководство кръщава улицата, минаваща до южната страна на сградата "22 октомври" – денят на най-ожесточените сражения.
