През 2010 г. и 2011 г. Кодексът за социално осигуряване е изменян и допълван 14 пъти. От 1 януари досега са успели да го променят още веднъж. Това заяви в предаването "Преди всички" Даниел Вълчев, който днес ще представи четвъртия брой на Юридически барометър.
В този брой се опитваме да въведем още няколко нови параметра. Първият от тях е статистика и анализ на ветото на президента. Има десетина години, в които много ясно се вижда тенденцията. Тези години съвпадат с президентството на един същ президент. Много лесно може да се види, че в зависимост от това дали преобладава едно или друго мнозинство в парламента, поведението на президента по отношение на ветото е малко различно. 39-то НС, което беше доминирано от НДСВ, има 14 пъти наложено вето, от които само 4 пъти то е било възприето от парламента. Сегашното НС, което е доминирано от ГЕРБ, има 11 пъти наложено вето, като само 2 пъти е било възприето от парламента. А 40-то НС, доминирано от БСП, има само 5 пъти наложено вето, като от тях цели 4 пъти или 80% парламентът се е съобразил с ветото, подчерта Вълчев.
През втората половина на 2011 г. има по-малък брой приети закони – само 68 закона, от които 5 са новите, 47 са законите за изменение и допълнение на съществуващи закони и 16 ратификации на международни споразумения, подчерта той и припомни, че през този период освен типичната лятна ваканция, депутатите имаха и още една ваканция преди изборите и между първия и втория тур на изборите.
От миналия брой започнахме по-сериозен качествен анализ на законите, посочи още Даниел Вълчев и добави, че в четвъртото издание на Юридически барометър е разгледано колко пъти от началото на прехода в България са били приемани лустрационни закони и колко пъти Конституционният съд ги е отменял: Отново е любопитна статистиката. В България са били приемани 8 лустрационни закона. От тези 8 закона, само 2 са приети за непротивоконституционни, 1 не е оспорван и 1 е висящ. Не ми се вижда подходящо горе-долу в еднотипни случаи да има разнообразна практика. Трябва да имаме малко по-стабилна позиция – възможно ли е да има днес лустрационни разпоредби в България или не е допустимо.
Вълчев изтъкна също, че Конституционният съд е един от най-важните органи, но неговият капацитет е значително по-голям.
Ако се сравни изследването от 2010 г. с това от края на миналата година, се вижда, че почти всички национални институции, които имат отношение към правния ред, са позагубили от доверието. Единствената институция, която значително е увеличила доверието към нея, е Европейският съд по правата на човека, посочи още Даниел Вълчев.
