Вече може да говорим за пост-ковид синдром по отношение на психичното здраве, а не само за физическото, както досега. Този извод направи социологът д-р Вяра Ганчева, представяйки резултатите от ново международно изследване относно въздействието на пандемията COVID-19 върху младежи с психични проблеми, които нито работят, нито са в образование или обучение.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Проучването е проведено в периода юли – ноември 2022 г. в четири страни – България, Италия, Латвия, Ирландия и беше представено по време на конференция „Пост-ковид, войни, икономика, климат – предизвикателства и отражения върху психичното здраве в България и Европа“, организирана от Сдружение за прогресивна и отворена комуникация (СПОК), като част от проект “L.I.K.E. - Инвестициите в живота са ключ към заетостта“, за включване на млади хора с психични проблеми на пазара на труда.
ОЩЕ: Проф. Владимир Чуков: Вирусът на войната в Украйна се намира в Кремъл
Почти една пета от анкетираните са заявили, че пандемията е влошила значително физическото им здраве, а една четвърт – психическото. Заедно с отговорите „влоши се до известна степен“, делът на споделилите, че пандемията се е отразила негативно върху здравето им нараства два пъти, посочи д-р Ганчева.
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?
„Почти 80% от респондентите, оценяващи физическото си здраве за значително влошено, говорят и за влошено психическо здраве. Две трети от тези, които преценяват физическото си здраве за донякъде влошено, говорят и за донякъде влошено психическо здраве и даже в случаите, когато респондентите говорят за липса на изменение или дори за някакво подобряване на своето физическо здраве, около 45 – 50% виждат някакво негативни последици от ковид кризата върху състоянието на психиката си“, добави тя, в уверение, че може да се говори за пост-ковид синдром при психичното здраве.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
В сравнителен план, резултатите за психичното здраве са най-неблагоприятни в Латвия - три четвърти от латвийските младежи оценяват психическото си състояние като значително или в известна степен влошено от ковид кризата, в останалите три страни делът на такива отговори е по-малък - около 65%, В България и Ирландия значително влошаване докладват 24% и 20% от младежите.
Тревожно големи са дяловете от млади хора, заявили лични проблеми през пандемията, съобщи още д-р Ганчева. Тя уточни, че 35% от изследваните лица посочват проблеми като тревожност, депресия, страх, несигурност, нежелание за общуване; всеки четвърти е имал проблеми със зависимост от Интернет, социалните мрежи, електронни игри; всеки пети говори за проблеми с храненето, около 13% са имали проблеми с употреба на алкохол и наркотици, а 7% с някакво закононарушение.
Според резултатите от проучването, в България, Италия и Ирландия водещ проблем по време на пандемията е тревожността, в Латвия -липсата на желание за общуване. Страхът и паниката имат най-значими дялове в четирите страни.
Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.
Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)
В проучването е отделено специално внимание на склонността към различните зависимости и резултатите са тревожни за България. "С най-високи стойности в цялата съвкупност е алкохолната зависимост в България - 22%, а в Италия най-малко - 10%", посочи д-р Ганчева.
Натрупването на проблеми е най-голямо в Латвия 49% хранителни нарушения, 34% компютърни игри, 30% тютюнопушене, 21% алкохол. "В Латвия, обаче, са най-редки отговорите за зависимост от наркотици – само 3%, а най-много проблеми с наркотиците има в България и Ирландия с по 10%", изтъкна още тя, представяйки резултатите.
По отношение на заетостта, и в България, както и в останалите три страни, броят на респондентите, посочващи, че са загубили работата си превишава този на съобщаващите, че са започнали нова работа. "Най-често в България респондентите отговарят, че са започнали работа, най-рядко - в Италия, а относно загубата на работа - най-често това се е случвало в Ирландия, най-рядко в България, т.е. България е в малко по-добра ситуация", отбеляза д-р Ганчева.
Тя посочи още, че над 56% от анкетираните съобщават, че са претърпели финансовите загуби в следствие на пандемията и отбеляза, че с възрастта се увеличава и делът на тези, които свързват с ковид нарастването на загубите си.
Според 4 от 10 анкетирани, пандемията се е отразила в семейството и отношенията са станали по-напрегнати, показват още резултатите на проучването. "Както изолацията, така и свърхблизостта може да бъдат утежняващи обстоятелства по отношение на психичното здраве", коментира Ганчева.
При проучването изследователите са установили, че най-предпочитан източник на информация за изследваните лица са социалните мрежи, следват приятелите, онлайн медиите и семейството, а по-назад в класацията са радиото и телевизията, форумите, списанията и вестниците. При липса на информация най-много младите хора се доверяват на семейството и приятелите и доста по-назад в доверителните отношения са социалните работници, известните личности, полиция и юристи и свещеници, установява проучването.
Според резултатите от изследването, един от четирима анкетирани е загубил работата си, само един от 6 е започнал нова работа; всеки втори е понесъл финансови загуби; четирима от 10 анкетирани отчитат, че заради пандемията отношенията в семейството са станали по-напрегнати и всеки трети споделя, че е имал случай на обиди грубост или насилие; всеки трети е имал проблеми във връзка с храненето и апетита; всеки четвърти посочва проблеми с тютюнопушенето и компютърните игри; всеки пети - с алкохола, всеки десети - с наркотиците, сочи изследването. 6 от 10 декларират, че през пандемията им се е влошило физическото здраве, а 7 от 10 - психическото.
По отношение на възникналите нужди от подкрепа, проучването показва, че семейството и приятелите са най-важни за младите хора; най-значима е подкрепата, свързана със социално психологически и медицински услуги; с близки стойности са стаж и работа.
"Младите хора от четирите страни очакват подкрепа от държавните институции, като най-малко са очакванията към местните общности, което означава, че пост-ковид синдрома по отношение на психичното здраве трябва да бъде адресиран от медицински, социални и образователни мерки на личностно и общностно равнище", заключи д-р Ганчева.
Още от конференцията: Проф. Владимир Чуков: Вирусът на войната в Украйна се намира в Кремъл
