Комисионери печелят от споровете на туристи и пътници с превозвачи, отказващи да им изплатят обезщетения за закъснели или отменени полети и екскурзии, съобщава „Монитор“.
Според оферта в онлайн платформата на една от тях при случай на закъснение или отмяна на полета можем да получим обезщетение в размер на 250 евро за полети до 1500 км, 400 евро за полети в общоевропейското авиационно пространство над 1500 км и други между 1500 км и 3500 км, а също и 600 евро за всички останали полети над 3500 км. Точната сума, която ни дължи авиокомпанията, може да бъде изчислена с „калкулатор” в самите сайтове на компаниите, където въвеждаме данни относно закъснението или отмяната на полета. Въпросната фирма за подаване на искове работи на принципа възнаграждение срещу постигнат резултат.
Туристите, потърсили услугите й, ще заплатят за тях единствено ако получат обезщетението, за което са претендирали. Стандартно възнаграждението за подобна услуга възлиза на 35% с ДДС от платената от авиокомпанията сума. Така например, в случай че превозвачът ни върне 250 евро, компанията ще задържи 87,5 евро. Ако пък обезщетението ни е 400 евро, ще ни бъдат удържани 140 евро. Не липсват и случаи, в които авиокомпанията отказва доброволно да заплати дължимата сума за отменен или забавен полет. Тогава клиентът има право да се обърне към съда. За изготвяне на цялата документация, събирането на доказателства, наемането на адвокат и представителството на клиента в съда от фирмата за обезщетения получават допълнителни 15 на сто от присъдената сума или от тази, уредена в извънсъдебно споразумение. Паричният превод на обезщетението заедно с приспаднатите суми за услугите се извършват в евро, като разноски по тях и превалутирането са изцяло за сметка на клиента.
От специализираната компания подчертават, че ако авиопревозвачът ни е информирал за отмяната на полета поне 14 дни преди деня на излитане, 14 и 7 дни предварително и ни е предложил алтернативен полет, с който да заминем не по-късно от 2 часа преди началото на полета по разписание, самолетната компания не е длъжна да ни обезщети. Същото важи и ако са ни съобщили за проблема по-малко от седмица преди датата на излитане, но са ни оферирали с алтернативен полет, заминаващ не по-късно от 1 час преди първоначално резервирания.
През 2020 година в Комисията за защита на потребителите са постъпили 1802 жалби. Те се отнасят предимно за отменени резервации за настаняване или полети, пакетни пътувания и възникнали поради това спорове между туристите и икономическите оператори. Общият брой на извършените проверки е почти два пъти по-висок от този на самите оплаквания - 3551. В резултат на тях са издадени 302 наказателни постановления за търговците, научи „Монитор”. Инспекциите през 2019 г. пък наброяват близо 7000, по-голямата част от които са били в рамките на неосъществени по времето на пандемичната 2020 г. кампании. Различията в жалбите през последните две години са главно в техния предмет - през 2019 г. голяма част от сигналите са свързани с несъответствия при предоставянето на туристическите услуги, докато през миналата година основният проблем са отменените пътувания и анулираните полети.
В хода на настоящия зимен сезон в комисията не са постъпвали оплаквания и сигнали във връзка с туристически услуги. Въпреки това КЗП инспектира зимните курорти в страната - експерти провериха хотели и лифтове в Банско, Боровец и Пампорово. Статистика на комисията сочи, че през последните години процедурите по жалбите на потребителите в над две трети от случаите са приключили успешно. Докато някои от потребителите подават сигнали до потребителската асоциация в търсене на своите права, други се обръщат към специализирани фирми за предявяване на искове срещу авиопревозвачи.
Преди дни парламентът прие на второ четене промени в Закона за гражданското въздухоплаване, според които самолетните пътници имат право да предявят по международни и вътрешни линии иск срещу превозвачите в срок до една година от деня на пристигането на самолета в местоназначението или от деня на прекратяване на превоза. Досега правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасяваше в двугодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок.