Възможно е указите, издадени от вицепрезидента Ангел Марин и през двата мандата за помилванията, да се окажат незаконни, тъй като не са приподписани както изисква Конституцията.
"Указите, които са получавани в ГДИН, не са били приподписани от съответния министър на правосъдието". Това се казва в писмен отговор на парламентарен въпрос на министъра на правосъдието Диана Ковачева, с който БГНЕС разполага.
Конституцията на страната в чл. 102., ал. 2, казва изрично, че "указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър". В следващата алинея се изброяват 7 конкретни случая, при които това не е необходимо, сред тях категорично не присъстват указите за помилвания и даване на гражданство. В отговора на правосъдния министър не се посочва кой е приподписал тези укази. Диана Ковачева казва, че указите, които са получавани в ГД "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), не са били приподписани от съответния министър на правосъдието, а са били "резолирани до ресорния зам.-министър на правосъдието или до главен директор на ГДИН. Същите се изпращат от администрацията на президента само за изпълнение".
Това е поредният гаф на администрацията на Първанов, след като на 7 февруари от официално писмо от администрацията на президента Росен Плевнелиев до Агенция БГНЕС стана ясно, че бившият президент Георги Първанов не е издавал указ за упълномощаването на Ангел Марин. Помилваните от Ангел Марин престъпници през двата му мандата са 533. На 25 януари БГНЕС публикува списък със скандалните помилвания на вицепрезидента. От тях стана ясно, че Марин помилвал предимно престъпници осъдени за убийство и други тежки престъпления.
Липсата на указ за даване на правомощия и липсата на допълнителен подпис върху указите за помилване, издадени от Марин, на премиера или министъра, както изисква Конституцията, поставят още веднъж въпроса какво ще се случи с всички получили милостта на вицепрезидента. Техният брой от 533 е подаден от администрацията на президента.
Според отговора на министър Дияна Ковачева общият брой на помилваните лица по данни на ГД "Изпълнения на наказанията" е 448. Тя посочва, че "разликата, която се получава, се дължи на факта, че има лица, които са помилвани с наложени им други наказания (глоба, лишаване от право да се заема определена държавна длъжност или да се упражнява определена професия и длъжност) и такива, които са осъдени на лишаване от свобода, но присъдите им не са приведени в изпълнение, респективно тези лица не се намират в затворите". Така най-вероятно сред 85-те българи, за които в ГДИН нямат информация, има и висши чиновници.
Министърът обаче отново отказва да представи поименен списък на помилваните. Тя се позовава на становище на Комисията за защита наличните данни (КЗЛД), към която ведомството се е обърнало.
От отговора на комисията се вижда, че информацията за помилвани лица са лични данни и те не могат да бъдат разкрити. "В тази връзка КЗЛД приема, че предоставянето на исканата информация, попадаща в категорията лични данни на трети лица, е допустимо само в случаите, когато са посочени определени условия, член 4, ал. 1". Този член допуска 7 възможности, при които това е допустимо. Комисията явно не приема, че списъкът с помилваните е в интерес на обществото, защото т. 5 от този член допуска те да се обработват и когато това е необходимо "за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес".
От 448-те помилвани, според данните на ГДИН, 338 са помилвани с част от наказанието, което им е било наложени, и 112 с остатъка от положеното наказание.
